Обичаш, когато всичко, което се случва между теб и другия е важно.
Всяка дума е източник на радост или мъка, всяка постъпка укрепва или отслабва връзката ви.
Обичаш, когато знаеш защо всяка сутрин се събуждаш изпълнен с благодарност, че имаш цял ден да се наслаждаваш на дара да споделиш този ден с любимия.
Когато се чувстваш обичан от човека, който обичаш, възприемаш себе си като благословен.
Изпитваш благодарност.
Имаш желание да споделяш дните, нощите, веселото, тъжното, силата си, слабостите си, себе си.
Когато обичаш вдъхновяваш другия да бъде най-доброто, на което е способен.
Вдъхновяваш го да се разгръща, да се развива и да сте щастливи един до друг, вперели поглед в общи цели и мечти.
Обичаш, когото си готов да докосваш или да те докосват по необичайни места с необичайна емоция и това да те кара да се чувстваш безтегловен.
Другия човек притежава способности, които вдъхновяват твоите способности.
Притежава способността да изтрие самотата ти.
Притежава способността да превърне обикновеното в необикновено.
Той е твоят път към рая тук на земята.