Прекарах по-голямата част от живота си, опитвайки се да реша проблемите ми с теглото, произтичащи от социалните и културни очаквания, които ме дърпаха на долу. Наскоро имах разговор, който ми отвори очите, на по чаша кафе с приятелка, която ми сподели собствената си борба със самоприемането и образа на тялото.
Ние смятаме, че като жени е просто нормално да се шегуваме колко сме “дебели” и да се смъмряме пред огледалото. Позволяването на теглото да определя нашата стойност като индивид започва с това, което ни се казва в ранна възраст.
“Ти просто нямаш фигурата за това.”
“Ако свалиш 10 кг, ще ти дам 100 долара.”
“Глътни си корема.”
Ние живеем в общество, което награждава и издига в култ “перфектната фигура”. От ранна възраст в нашия живот над нас стоят влиятелни жени, които се оплакват от хранителните си навици и как отказват да си облекат бански костюм, защото те просто “не изглеждат добре в него”.
Нашите майки, които са чули от техните майки, ни учат да се борим с, да се срамуваме от и постоянно да търсим недостатъци не само в нашите собствени тела, но също и на приятелите ни, и на други жени около нас. Ние условно сме заучени да се сравняваме.
Гледаме телевизионно шоу или филм и тайничко критикуваме актрисите с автоматичен вътрешен монолог: “Тя е твърде слаба! Защо не яде нищо?” Звучи ли ви познато?
Преди няколко седмици попаднах на статия в TODAY Show на Джена Бъш Хейгър, която случайно попаднала на собствения си дневник, когато била на 10-годишна възраст, и в който видяла списъка си с решения за Нова Година. Нейното най-важно решение било да свали 4 кг.
Това така ми напомни за мен. Аз имам стар дневник от пети клас, в който бях записала, че моята главна цел за Нова Година е да си намаля теглото, така че да можех “най-накрая да нося раирано поло”. Без да обръщам внимание на очевидно остарялата мода, си спомням, че с нетърпение получавах любимите ми детски каталози по пощата и се обезкуражавах, когато видех слабите деца-модели, които те използваха, за да представят техните модни линии.
Отчайващо е за мен, че теглото и фигурата (и ученето да критикувам тези две неща и у другите) са били причината за безпокойството ми поне за 15 години от живота ми.
Има толкова голяма разлика между това да искаш да бъдеш здрав и да искаш да бъдеш някой друг. Прекарах прекалено много години, опитвайки се да изглеждам като идеала, като през цялото време претендирах, че не го правя. Събличах дънките или полата си прекалено много пъти, критикувайки тялото си за това, че няма онази фотошоп перфектност.
Време е ние наистина да положим усилия, за да спрем да бъдем толкова фокусирани върху перфектната фигура като крайна цел. Време е да отгледаме едно поколение от жени, които виждат себе си с увереност, които не се страхуват да живеят здравословно, щастливи и цялостно. Тези жени ще могат да научат света около тях да имат същия начин на мислене.
Надявам се да имам собствена дъщеря някой ден и да я науча да мисли положително за тялото, ума и духа си. Надявам се, че тя рядко ще ме чува да се оплаквам от собственото си тяло, празнувайки чудото и силата му. Искам тя да се гради, да се бори, да обича и да даде живот. Искам тя да бъде различна в един свят, наситен и обсебен от „перфектност“ и да приеме, и обича недостатъците си.
Това трябва да започне с мен, днес. Аз трябва да направя малко усилия, за да си хвана отрицателните мисли към себе си, да си правя комплименти и да стана най-добра приятелка с творческата и уверена жена, която виждам в огледалото всеки ден. Имам силата да бъда най-силният си критик и най-преданият си поддръжник.
Автор: Sabrina Gauer / Elite Daily
https://elitedaily.com/women/negative-body-image-daughter/1387432/
Превод: Мариета Рускова