Малко преди началото на лятото,
още дори през пролетта,
когато листенцата в гората са малки и светло зелени,
а цветовете на плодните дръвчета току що са изпадали,
а тревата е нацъфтяла с примамливо жълти и лилави цветове.
Една жена отново остана сама.
Аз съм нейното плюшено мече, което тя не получи като дете.
Сега ще ви разкажа за това как тя се превърна в Принцеса.
Това се оказа трудна задача.
Но моето момиченце се е справяло с много по-трудни неща,
така че, запретна ръкави се захвана с това да се превърне в Принцеса.
Зададе си въпроса какво същност е да си Принцеса?
Принцесата е красива с момичешки дрехи – Това се оказа сравнително лесна работа.
Принцесата има поданици, които да й се възхищават и възхваляват и да изпълняват желанията й –Тук моето момиче доста се затрудни, тя има много приятели познати и не познати хора, с които разговаря с лекота. Трудно й бе да ги възприеме като поданици, но освен да й се възхищават, тя реши, че принцесите се и грижат за поданиците и така нещата се случиха по-лесно.
Принцесата е мила и възпитана – Това не беше трудно, защото в душата си моята принцеса наистина бе мила и възпитана, беше нужно само да си позволи да бъде такава.
Принцесата е търпелива и тактична – Това също не беше трудно, защото тя отдаван бе започнала да се учи на търпение и тактичност, сега бе нужно само да се отбележи в списъка.
Принцесата прави всичко с помощта на хората около нея – Това вече беше трудно, но тя поиска помощ първия път на сила и много й хареса, когато видя, че очите на човека светнаха от удоволствие, че може да бъде полезен на принцесата, / до сега тя си мислеше, че когато моли за помощ хората им досажда и на тях им е неприятно, а се оказа че греши./
Принцесата може да иска – Това се оказа от трудните задачи, моето момиче бе научено цял живот не само да не иска но и да дава, да дава повече отколкото има, да дава на всички и всичко, но тя започна малко по малко и в тази посока да се учи.
Принцесата се усмихва дори когато е тъжна. – Научи се да се усмихва с устни, но очите все още й са тъжни, когато е тъжна. Хората, които я познаваха добре, винаги разбират това.
Принцесата постига целите си без да се натрапва. – Да се раздели с демонстративното си поведение се оказа лесна работа.
Принцесата е елегантна и изискана. – Това започна да си идва от само себе си.
Принцесата позволява на другите да я обичат. – Това се оказа една от най трудните задачи, защото нямаше инструкция как да се случи точно.
Принцесата има замък и по някое време се появява принц.
Не си спомням какво наложи моето момиче да се превръща в принцеса, може би вече й писна да не бъде принцеса. Омръзна й да носи момчешки дрехи, да носи чужди отговорност, да преследва чужди мечти, да е груба и можеща, да се справя с всичко и всички, някак си така се получи, че й се приискай да е мила, слаба и обичана. Това се оказа по-трудно от колкото очакваше. И моята начинаеща принцеса започна от лесното, смени момчешките дрехи с момичешки, купи си елегантни обувки, спря да ругае и започна да търси помощ, когато правеше нещо, дори да можеше да се справи и сама. Престана да ругае. Много рядко си позволяваше да бъде тъжна. Търпението и деликатността станаха част от нейния маниер. Но моята принцеса бе една тъжна и самотна принцеса. Тя превърна скромния си дом в замък. Мечтите си в поданици. Чудеше дали е добре да обяви конкурс за принцове, но й се стори скучна идея и затова реши да се оправя без принц. Даже напълно го изтри от сценария.
Накрая се оказа, че разликата м/у принцесата и оправящата се жена не е голяма. Случват се едни и същи неща, но с различен тон. Нещо като фините настройки на музикален инструмент.
Идеята да се превърне в принцеса се оказа изпитание за границите на емоционални възможности на моето момиче. А тези граници се оказаха много широки, тя може да се приспособява към всяко желание което има.
Дора Добрева
