Какво правим за себе си?

Дора Добрева

Какво се случва с нас?

Как живеем живота си?

Щастливи ли сме?

Чувствам се като наблюдател на едно кръстовище с много движение.. всичко е на забавен каданс, оцветено в най-различни цветове, но преобладава сивото. Сивотата на живота ни обгръща по толкова жесток начин, че сме забравили да се смеем и да оцветяваме ежедневието си в положителни емоции… забравили сме да се радваме на хората около нас и забиваме все по-дълбоко в сърцата си шиповете на омразата, завистта, съденето… забравили сме да обичамеистински, без упреци, без опити да променим другия, без очаквания да получим това, което сме дали, без да се радваме на щастието на другия, дори да не сме част от живота му… забравили сме да поемаме отговорност за живота си – ако не съм щастлив, то другите не са ми виновни, АЗ съм отговорен за щастието си, АЗ съм човекът, който трябва да се погрижи за себе си, ако аз не го правя, как очаквам другите да го направят?

А какво правим за себе си?

Отлагаме щастието си, докато завърша, докато започна мечтаната работа, докато срещна мъжа на мечтите си, докато… докато… и съм изпуснала юздите на живота си. Това се случва и не идва времето за щастие, защото щастието е “тук и сега”, зависещо само от нас. Най-голямата грешка, която правим в името на щастието си е, че го поставяме в зависимост от някой друг. Спрете да чакате животът да започне и да ви донесе така мечтаното щастие.

Запълваме ежедневието си с повече негативизъм, отколкото с положителни мисли и емоции. Забелязваме първо негативното и подценяваме позитивното в живота си. Светът е двойнствен. Прекарваме голяма част от времето си да мислим кое е хубаво и кое лошо. Мозъкът ни е мощен инструмент, който определя кое нещо е добро и кое лошо, и тези резултати играят голяма роля в нашия свят.Забелязали ли сте например, че когато шофираме и се ядосваме на другите водачи, често ядът преминава в гняв. Това отрицателно чувство остава в нас през целия ден и ние сме в лошо настроение. Други шофьори не се впечатляват толкова много от трафика и продължават деня си, сякаш нищо не се е случило. В този случай същото преживяване не е отрицателно, каквото е първото, така че ние сами можем да определим случващото се като положително или отрицателно. Всъщност няма положителни и отрицателни преживявания. Всичко определяме сами.

Не обръщаме внимание на това, което имаме, не му се радваме, а го оценяме едва, когато го загубим. В живота на всеки човек се случва да се бори за нещо, което би трябвало да му донесе щастие, но всъщност понякога е по-добре да се откажем. Типичен пример за това е да се борим за някой, който не ни обича. Мозъкът ни има склонността да превръща обикновените прояви на загриженост и приятелство в знаци на любов и това ни кара да се задълбаваме в една илюзия, която не води до нищо друго, освен до нашето изтощение и чувство за празнота. Но понякога просто трябва да поставим себе си на първо място, не защото не обичаме другия, а защото обичаме първо себе си.

Колко често се е случвало да си кажете “Аз мога и ще го направя!”? Всъщност силата, която имат тези думи, когато наистина ги мислим, е много голяма. Понякога поведението на хората около нас може да ни стимулира да се почувстваме силни и способни, но необходимо ли е вярата в себе си да зависи от другите? Имайте вяра в това, което сте. Ние всички имаме уникални дарби, които са необходими в този свят.

Много често се оплакваме за нещата, които не можем да променим, за нещата, които просто не се получават, за това, което нямаме, за това, че другите не са такива, каквито искаме, че нямаме мечтаната работа, че не можем да намерим любовта, че не… винаги можем да намерим нещо, за което да се оплачем. Но какво ни дава това? Всъщност, когато нещо не ни харесва, имаме два варианта – да го променим или да променим начина, по който го възприемаме. Никой не може да ни гарантира, че е лесно, но е по-добре да опитаме и да продължим напред, отколкото да стоим и оплаквайки се, да чакаме то да се оправи от само себе си.

Позволяваме на страховете в себе си да контролират живота ни. Всеки човек има страхове и е трудно да се изправи срещу тях. Но знам, че човекът е силно същество и винаги може да намери силата да се пребори с тях. Слабият човек е слаб, защото е избрал да бъде слаб, а не защото се ражда такъв! Вие избирате какви да бъдете. Слаби пред страховете си или силни и контролиращи живота си.

Мариета Рускова /21 г./