Много малко от това което се случва в нашето училище е наистина важно, постоянно ни карат да се състезаваме помежду си и по този начин ние се отчуждаваме един от друг. Това ни води към недоразумения и войни. Родителите и учителите не ни чуват, поради всичко това си казваме СТИГА! Всъщност в училище научаваме твърде малко от това, което ни е необходимо в действителност. Ние не сме виновни, че се проваляме по този начин, самата учебна система е объркана. Училищата не са нищо повече от отегчителни и скучни места, а учителите през цялото време диктуват уроци, които казват само думи. Задължават ни да ги научим, така като са ни го преподали, а ние учениците трябва да се подчиним и да замълчим, БЕЗ ПРАВО НА ГЛАС! Повтаряте единствено, че ние никога, нищо не знаем, а Вие учителите не търсите друг начин или не Ви се дава такава възможност.
Ако попитаме някой преподавател : “За какво ще ни послужи всичко това , той ще отговори , че някой ден може да ни потрябва!”. А дали този някой ден ще дойде? Или ако дойде дали ще ни послужи в обстановката, която се променя постоянно? Знанието, което получаваме не е трайно, защото не всички се интересуват еднакво към всички предмети, които в повечето случаи са излишни. В днешно време всичко се променя много бързо, а цялата образувателна система от много години и по цял свят си остава същата.
За учителите е най-лесно да продължават да правят това, което са правели през всички изминали стотици години. Те са просто преподаватели, а не учители. Не им се предоставя време, с което да опознаят учениците и да подходят към тях по индивидуален начин. Мисля, че така те може да успеят да ни спечелят интереса и доверието.
Лошото е, че когато дойде понеделник учениците си казват: “Защо трябва да ходя отново на училище? А още по-лошото е, когато огромна част от учителите си задават подобен въпрос: “Защо трябва да ходя отново на работа?” Отговорът е ясен и за двете стран: ”Защото така трябва!”
Повечето не желаят да ходят заради изживяване на неприятни мигове и моменти, но никой не ни пита.
Като цяло училището за нас е нещо като затвор. Строяват ни, заповядват ни, дори ни охраняват пазачи, които ни пазят да не избягаме, храним се в точно определено време, почивките са ни ограничени и ред други заповеди.
Всички важни неща липсват в учебниците и тетрадките. Теорията няма нищо общо с реалността. Не ни учат как да се справяме с трудностите, които ни предлага живота след като завършим. Никой не ни пита за нашето мнение. Какво искаме да правим? Какво искаме да учим? Какво най-много ни вълнува?
Ще е по-добре ако сами избираме на какво училище и по кое време искаме да ходим. Ако училището беше едно хубаво място, в което да се забавляваме учейки това, което желаем и да ни учат да обичаме хората, такива каквито са, то тогава всички ние ще ходим с желание и ще даваме всичко от себе си!
На въпроса “Какво искам да кажа на учителите?“ отговора ми е :
ИСКАМ СВОБОДНО ДА ИЗБИРАМ ОБУЧЕНИЕТО СИ !
“Не насилвайте децата Ви да следват Вашите стъпки, защото те са създадени за време, което е различно от Вашето!”
Сократ
С уважение: Валентин Иванов ІХа
