Имам и аз тази диагноза – всичко ми е познато като проявления, ограничаване на социалният живот и т. н. Познато ми е да ме хване в най-неподходящата ситуация, как е гадно да се контролираш и да се опитваш да се махнеш от лапите на тревожността! Волята е добро средство, духа и да искаш да живееш, както и искрата в очите, желанието да продължиш! Само че имаме нужда от специалист – така да оставиш нещата не става! Под специалист за всеки е индивидуално – било невролог психиатър или психолог! На мен ми помогна комбинацията на съветите на психиатър и посещенията при психолог Дора ДОБРЕВА! Хапчетата притъпяват симптомите, но трябва да се изкорени душевната болка – ето тава е отговора! Аз правя впечатление на оправно момиче, но в мен дреме едно същество, което е позволявало да бъде потъпквано и дълго време да бъде подценявано, една душа, която е позволявала да бъде на второ място!КОГАТО се сблъсках с разстройството разчитах на психиатрите, но някак си усещах, че липсва още нещо! Симптоматиката се притъпи, но усещах, че някакви си 10 процента липсват – ето тогава разбрах за себе си, че нещо в мен трябва да се промени! Четох много духовна литература, изгледах много филми – и търсех ли търсех отговора за себе си – какъв е пътя към излекуване на душата ми! ПРАВИЛА СЪМ КОМПРОМИСИ СЪС СЕБЕ СИ И С МОИТЕ ЖЕЛАНИЯ! Гледала съм на себе си като на човек, който живее заради другите! Един от живите примери е стремежа ми в интимният ми живот да не остана сама, да не бъда наранена, да не остана необичана! И ето в един момент – АЗ, която винаги съм обичала почувствах сърцето си празно – и тогава дойде отговора! Време ми е да оставя другите да се борят за любовта ми – не все аз да правя и да правя! Накрая си признах пред себе си, че искам повече от живота, заявих пред всички и пред себе си – АЗ ЗАСЛУЖАВАМ ПОВЕЧЕ И ГО ИСКАМ ОТ ЖИВОТА! Започна процеса на обичане към самата мен – спрях с компромисите, стигнах до извода, че разстройството е дошло да си науча урока и да ми покаже кой е верният път! Да, когато ми е било много зле са ги имали хилядите въпроси „ЗАЩО“ – защо на мен, с какво го заслужих и всичко онова, което и вие сте си задавали! Скоро навърших 30 и ударих чертата – не съм направила нищо с потенциала си, който ми е даден, не съм вървяла в посоката, която би ми била нужна за мен – да се чувствам добре в кожата си! Всеки от нас е заченат с любов и появяването му на бял свят е нещо специално и е свързано със щастливо събитие в семейството! И не може такова създание на природата да иска за себе си да е нещастно – живота ми е даден да съм щастлива! Започнах да се ядосвам по-малко, да се вслушвам в сигналите на тялото ми – то ми дава отговори – защото те са отговор на моя дух! Пренареждане на приоритетите, внасяне на яснота, също помага да се измъкнем от клопката на паниката! Няма универсална рецепта как да стане – едно важи за всички НАС с тревожни разстройства – душата иска да ни каже нещо! Щом намерим отговора пъзела се нарежда! Четенето на книги без значение на каква тема, спазване на режим натовареност – почивка, изпълване на душата с позитивни мисли и преживявания / защото всеки негатив ни трови/ – на пръв път прости неща, но помагат! И все пак всеки сам трябва да си прецени за себе си това, което му дава душевен комфорт! Имах желание да споделя как аз съм се лъкатушела по пътя на паниката! И не си пестете да казвате ОБИЧАМ ТЕ – нямате идея какви чудеса прави това! Преди дни бях на църква и плаках , ли плаках – добра съм и ще си остана такава – просто вече няма да допускам да съм на второ място – та нали аз съм си най-добрият приятел и мога да стана най- добрият си враг! Вслушвайте се в тялото и душата си – те казват всичко – само да се научим да разчитаме сигналите! И е вярно – когато живота ти даде лимони, направи си лимонада! Моята лимонада е почти готова! Възможно е текста да е малко разбъркан, но мислите връхлитаха една след друга!
И. Д.
