Изповедта на едно пораснало дете.
Татко виждаше ли болката в детските ми очи, която ти причини.
Аз очаквах да се прибереш и да спреш моето страдание,
но получавах само сълзите отразяващи душевното ми изтезание.
Знаеш ли, че се чудех дали ще издържа, да пазя тайната за твоите изневери.
Огромна рана в душата ми отвори, когато за към майка ти с омразата ми заговори.
Не стигаше това обаче, но тогава каза ми с омразен глас, че щастието си погубваш, за да гледаш моите детски очи.
А аз криех напиращите си сълзи.
Тогава нещо в душата ми се преобърна.
Сълзите си с усилие изтрих и реших.
Живота си ще градя без да страдам за твоите несбъднати мечти.
Бащините ти думите в миналото оставих и с времето ефекта им забравих.
Постарах се живота си да градя на новата основа.
Намериха се хора, с чиято подкрепата пътя ми се освети и стиснала ги здраво за ръка от страданието си се отървах.
Сега това дете пораснало живота си гради, сбъдва собствените си мечти и разпалва вярата си в човешките добри души.
Но обичта ми детска и до днес пак те следи. Въпреки, че гледам те с пораснали очи.
Гледам в бъдещето без да чакам одобрението ти и укора дори.
Живея живота си с дива страст за приключения.
Постигам постепенно своите желания и преодолявам страховете си от теб наложени..
Ира Корени 26 години
