Изпит

Ето какво написа едно осемнадесет годишно момиче,
изпаднало в състояние на повишена тревожност,
в резултат от затруднения при подготвянето на кандидат студентски изпит.

Здравейте госпожо,

подготвяща ме за изпита по химия в университета,

Пиша това писмо, за да изразя това което ми е трудно да кажа на глас.

Преди време не смятах да се занимавам с медицина,

но след много разговори и размисли, реших да уча стоматология.

Не съм мислила, че по химия ще трябва да уча неща,

за които в училище не съм чувала.

Може би и това е проблемът, защо ми е толкова трудно.

Главата ми не може да побере защо трябва да уча неща,

които би трябвало да уча в университета.

От любим предмет стана така, че намразих химията.

Освен обема на темите, изключително много ме дразни Вашият подход,
това говорене с насмешка, когато казвате „Ето това е цялата философия!“
да за Вас е всичко, но за мен е непосилно и тук произтича моя прословут страх от провал.
За мен е трудно да се амбицирам и вашите критики единствено ме нараняват,
а не ме мотивират.
Твърде емоционална съм и Вашето държание
много често ме докарва до сълзи след урока.
Изпитвам ужас, когато трябва да говоря с Вас по телефона
и всеки път се чувствам гузна, когато отменям урока.
В същото време аз винаги се съгласявам, когато
Вие не се чувствате добре или го отменяте.
Иска ми се веднъж за винаги да преодолея този ужас,
за да се справя с това, което ме очаква.

Л.Б.Б. 18 години