Имам чувството, че асфалтираш душата ми! Толкова пари, боли и тежи! Денят ме закова до стената, задавайки своите неудобни въпроси! Чувствам се парализирана! Нямам дъх в гърлото си! Очите ми са сухи, изумени, уплашени! Всяка клетка от тялото ми стене от желание и ужас! Накъде тръгнах ?! По най-неотъпкания, труден и опасен път! Онзи, който безумно се вие по ръба на пропастта, от която неистово ме съблазняват любовта и страстта! Помогни ми да не поглеждам към бездната! Спаси ме с приятелство или безразличие, втълпи ми очевадната логика , че аз и ти сме две планети, които нямат, не могат и не трябва да влизат в обща орбита! Толкова сме умни и чувствени, искрени и открити, защо набираме енерция да сблъскаме сърцата си в един безумен танц, музиката за който е обречена! Слабостта от спомена ме разпада на съставни атоми, видоизменя ме, срутва ме! Защото беше тъй прекрасно, закачливо, обичливо и предизвикателно, а аз не съм готова, никога няма да бъда готова да обичам! Защото вече ме е страх от болката от раздялата, която е единственото наше бъдеще – сега веднага или просто някога! Моят и твоят живот нямат дори педя препокриваща се теория на възможностите, ние сме осъдени на раздяла, ако не разпознаем истинската причина да се срещнем! Питам се коя е тя? Опитвам се да разгадая правилно знаците на Съдбата! Искам да открия истинското си предназначение в твоя живот и твоето в моя и единственото, което кристално ясно осъзнавам, че ние сме несъвпадащи елементи от два различни пъзела! Ами ако греша? Ако имам нужда точно твоите думи да се запечатват в съзнанието ми, точно твоите пръсти да пробягват по кожата ми, точно твоето дишане да усещам в лицето си, точно на теб да съм вярна, точно теб да очаквам? Ако ти си този, който наистина мога да обичам? Ако ти си просто НАЙ-ДОСТАТЪЧНИЯ за мен, а аз избягам или те прогоня? Предчувствието ми те вика, разумът ми те отрича! Страх ме е от теб, много ме е страх! Ти можеш да ме обсебиш, подлудиш, подчиниш, унищожиш! Аз мога да ти го позволя! В теб я има силата да властваш над мислите ми, желанията ми, да ми сменяш посоките, да ме заведеш в омагьосаната гора и да ме оставиш там сама! ме е от теб! И те моля да ми помогнеш да изляза от това побъркващо объркване! Това не бива да ми се случва! Спасявай ме! От теб ме спасявай! Не! Спасявай ме от себе си!
Д. В.
