Всеки от нас носи у себе си всичко, което му е необходимо, за да се справи с всичко, което е необходимо….
Според една от дефинициите депресията представлява състояние, при което гневът се насочва навътре, срещу самите нас и така всъщност започва нашето само поражение. Депресията ни обзема щом мислите, възприятията и наблюденията ни върху действителността започват да отговарят на нашите негативни очаквания по отношение на себе си и обкръжението ни.
Хората много често попадат в капана на депресията, когато не са научени да вярват в себе си, когато не са изградили личностно приемлив образ за себе си, не преживявайки своята индивидуална неповторимост /Аз като уникален, различен от всички останали/, когато не са насърчавани, подкрепяни, нито пък научени да вярват в своята доброта.
Чувствителните хора често реагират на всичко отрицателно в този забързано-динамичен, луд свят приемайки го едва ли не като лична вина, неосъзнато тласкайки ги към депресията.
Съществуват различни видове депресия, основните два типа причинители са: генетично-физиологичните и ситуационно-приспособенческите. Тези, при които има фамилна обремененост често изпадат в подобни състояния без видими основания. Необходимо е да потърсят професионална лекарска намеса, за да се открият физиологичните причини. При наличие на физиологична депресия е препоръчително да се използват съответните за това медикаменти. Най- добре е приемът им да се комбинира с външна подкрепа и психотерапия. Генетичната депресия не е персонална слабост и тя не може да се превъзмогне само и единствено с усилия и воля.
Другият главен източник на депресията е ситуационният. Това означава,че сме били засегнати от нещо, някого в обкръжението ни. Човешка, защитна реакция е да сме депресирани, когато са ни споходили загуба, болка или травма. Депресията, предизвикана от загуба, прилича на болката по това, че с времето преминава. Хроничната депресия е различна – не отшумява, тя се превръща в единствения начин, по който възприемаме света. Виждаме едностранчиво само черното и сивото, тъмното и мрачното. Хронично депресивните са егоцентрици, изпитват вина, не могат да изразяват здрава агресия. Липсва им власт над собствената личност и не са достатъчно силни, за да поемат отговорност за самите себе си. Трудно е да бъдат обичани, защото те обръщат гръб на любовта към себе си, на ласките и топлотата на другите около тях. Околните също страдат много- често мълчаливо. Хроничната депресия се възприема като безнадеждност, изразява се в пълно равнодушие към себе си , към света, към близките в този свят.
Но истината е една -Изходи има!
И тук идва основният момент за намеса от старана на психо терапевта:
Важно е депресивният да осъзнае, че не само се чувства така- депресивно, но и че се държи така/пасивно, затворено, изолирано, отбъскващо и себе отблъскващо/. А човек е надарен с огромно богатство и това е способността за движение. Движението е в основата на промяната, развитието, адаптацията.
Необходимо е човека страдащ от депресия да осъзнае, че възприятията относно него самия и заобикалящия го околен свят са само и единствено възприятия, а не самата реалност. Необходимо е човек да стане себелюбив, да отстоява своя Аз, да си възвърне властта над себе си, да се почуства“нужен” на и за себе си, за значимите други. Необходимо е и време и желание.
Психотерапията е преди всичко и най-вече процес. В много отношения тя е аналог на живота. Необходима е да добиете смелост и да потърсите подкрепата на психолога/психо терапевта/.
Необходима е смелост-а вие я имате! Изправени сте лице в лице със задача за герои -да изживеете живота си – и действително може да сте герой в очите на единствения човек, който ще ви съпътства през целия ви земен път – вие самите.
Да, необходимо е време-а вие го имате! Активирайте себе си и създайте своето мотивирано бъдеще! За целта възприемайте депресията не като враг, използвайте я като съюзник!
Защото животът има цел, смисъл посока, предназначение!
Даниела Червенакова
