Жените, които се борят и за Жените, които държат светлината.
Добър ден , аз съм Дора и днес ми се говори за жената.
На 8 март често говорим за красота, нежност и грижа.
Но има и една друга женска сила, за която рядко се говори – силата да се изправиш след падане, да признаеш болката си и да започнеш отначало.
Днес ми се говори за две групи жени.
За жените, които водят своята битка със зависимостта.
И за жените, които стоят до тях, когато пътят е тъмен.
Жената, която се бори
Понякога тя влиза тихо в стаята. Погледът ѝ е уморен, а раменете ѝ носят години вина, страх и срам. Понякога тя е майка. Друг път е дъщеря. Възможно е да е била отлична ученичка, талантлива, усмихната.
После животът се е случил.
Някъде между болката, самотата, травмата или отчаянието се е появило нещо, което за момент е донесло облекчение – алкохол, хапчета, вещества. Нещо, което е обещало тишина на мислите и малко спокойствие.
Но зависимостта никога не дава мир. Тя само взема.
Взема съня. Взема достойнството. Взема връзките с хората, които обичаме.
И въпреки това… има жени, които в един момент казват:
„Стига.“
Този момент не е шумен. Понякога е тих, почти незабележим.
Една жена ми каза веднъж:
„ Лежах ба диван в хола. Детето ми си играеше на килима. Не беше сигурно дали спя или съм припаднала. Днес си мисля –пропуснала съм толкова много … искам ли да пропускам още?!“
Това е началото. Не на лесен път. А на истински път.
Пътят на възстановяването е дълъг.
И жените го изминават с много повече тежести – срама, вината, осъждането на обществото.
Когато мъж падне, често казват:
„Той има проблем.“
Когато жена падне, много по-често чуваме:
„Каква майка е това?“
Затова женската битка със зависимостта е различна.
И въпреки това има жени, които стават.
Стават сутрин и отиват на терапия. Стават и казват:
„Днес няма да употребя.“
Понякога денят е тежък. Понякога плачат. Понякога се страхуват. Но продължават. И това е невероятна сила.
Жените, които държат светлината
Има и други жени.
Те често стоят малко по-назад. Не винаги се виждат. Това са психолози, терапевти, социални работници, лекари, доброволци.
Жени, които всеки ден слушат истории за болка. Истории за загубени години. За разрушени семейства. За деца, които чакат майките си да се върнат. Да работиш в сферата на зависимостите не е просто професия. Това е среща с човешката уязвимост всеки ден. Това са жени, които понякога се прибират вечер уморени, защото са носили чужда болка през целия ден. Но на следващия ден отново отварят вратата. Отново казват:
„Заповядай. Нека започнем оттук.“
Те не спасяват хората. Никой не може да вземе зависимостта на сила!
Но те правят нещо изключително важно.
Стоят до човека, докато той се научи да стои сам.
Понякога една дума, едно търпеливо мълчание, една подадена ръка може да стане началото на нов живот.
В моето сърце има много имена на жени, които въпреки тежестта на чуждата бола помагат: Детелина, София, Яна, Силвия, Мария, Антония, Наталия, Дияна, Петя, Светлана, Стефка, Милена, Светлана и още много други.
На този 8 март
Нека си спомним за всички жени, които се борят.
За тези, които днес правят първата си крачка към трезвост.
За тези, които вече вървят по този път от години.
Всяка една от тях носи смелост.
Защото истинската сила не е да не падаш.
Истинската сила е да се изправиш и да продължиш.
А някъде, в някоя терапевтична стая, днес може би ще има жена, която тихо ще каже:
„Днес съм трезва.“
И това е най-красивият подарък за 8 март.
Дора Добрева
08.03.26
