Жена ми тръгна с друг, но грешният съм аз!

Дора Добрева

logo_marica Какво означава да се страхуваш, откъде идват страховете, за какво са ни нужни? Психолозите казват, че страхът, освен като рефлекс за самосъхранение, идва и от прекъснатите потребности в детството. От нанесените травми от вашите възрастни. По-късно разочарованието, предателството и отхвърлянето допринасят страховете ни да станат още по- силни и могъщи.

Раздялата – смазваща, но и поучителна

Как оцеляваме след поредната раздяла? Какво се случва всеки път, че стигаме до раздяла, понякога след година, друг път след пет или повече. Всеки път сякаш попадаме на еднакъв партньор и допускаме еднакви грешки. След всяка раздяла сякаш душите ни стават по-безчувствени. Имаме потребност да прехвърлим вината на другия и яростта ни отклонява от нашите собствени грешки. Мислим за начина, по който да продължим, боим се, че ще останем сами. Усещането за загуба на време, емоции, чувства и възможности е смазващо. Когато мине достатъчно време, започваме да си признаваме, че раздялата е била разумно решение, че сме се отдалечили от отношения, които са ни разстройвали и ограбвали. И забравяме да си зададем въпроса: Какви уроци научих и защо допускам същите грешки?

Любовта като робство

Стига ли ни любовта? Каква е причината с такава лекота да се концентрираме в негативното? Пускаме един човек в живота си, създаваме с него децата си и в същото време основно търсим недостатъците му и с лекота пренебрегваме качествата му. Натоварваме хората, които ни обичат с огромни очаквания, търсим грешките около нас, но не и в нас. Влюбваме се и вместо свобода подаряваме ограничения, очаквания и нежелани промени. Пренебрегваме единственото, което е добре да направим, а то е да бъдем себе си. А ни е невъзможно да бъдем себе си, защото се страхуваме. Отказваме да си признаем, че само ние можем да си позволим да бъдем щастливи. Обладани от завист, злоба, омраза и дребнавост, тръгваме да търсим любовта, а с всяка крачка се отдалечаваме и от себе си, и от любовта. Променяме се в грешната посока. Забравяме колко е леко и освобождаващо да обичаме.

Напуснах го, защото ме ограби

30-годишната Мария разказва как мъжът, с който споделя живота си, я отделя от приятелките, после от любимата планина, докато я вкара в една желязна рамка на „Ти не можеш и не се справяш!“ Отнема години, докато набира кураж да види истината и да напусне този смазващ омагьосан живот, в който тя не съществува. Две години след като напуска този мъж, Мария си позволява да се запише в университет, да учи това, за което е мечтала, започва доста успешен бизнес и се връща към любовта си към планината. Разрешава си да бъде себе си и става един успешен човек, който не се страхува от страха си.

=Нови партньори=

Кардинално и смело решение взема Илиян, който е на 42 години. Той решава да напусне съпругата си, с която живеят от четири години, защото осъзнава, че каквото и да направи, тя няма да бъде щастлива с него. Поема отговорността да бъде честен със себе си и партньорката си. Година по-късно и двамата срещат истинските хора в живота и продължават да търсят начин да бъдат щастливи.

Най-сетне я разбрах!

Драма преживява 34-годишният Борис. Той има прекрасен син на година и половина, но съпругата му се е увлякла по друг и напуска семейството. С болка и надежда в душата си той споделя, че е сигурен, че тя ще се върне при него, защото вече е осъзнал грешките, които е допускал. Осъзнал е от какво има нужда тя в техните отношения. Вече е готов да дава точно това. Готов е да си признае, че и той иска същото, от което тя се нуждае. Въоръжен с много търпение, с чиста любов и много смелост, той победи страха и не изгуби жената до себе си. Сега заедно се радват на малкото момче и крачат един до друг с истински усмивки на лицата.