Жената, страданието и надеждата

Дора Добрева

Психологическият живот на човека е скован от социалността. Във водовъртежа на тази социалност кой определя кой дава живот? Кой определя – кой може да иска, кой иска да може да ….да дава живот?

Време и вечност, отсъждане и осъждане – укорителен поглед насочен към трудността въплътена във възможността да дадеш живот.

Кой и по каква причина осъжда женската душа? Кой и с какво право отсъжда диагноза на “жадуващата щастие живот жена”?

Дали социалността или архитипът, дали тези сили пораждат свръхнапрегнатото дисхармонично психологическо състояние в душевността на жената жадуваща да стане майка? Дали в този кръговрат човекът – психолог може да бъде полезен в „делото на живота”.

Народопсихология и величивия стремеж на жената да даде живот. Предразсъдъкът и надежда- Ин Витро.

Семейството е възприемано като най-значимо в социалните структури в българското общество. Семейно – родовта общност е основна структурна единица в българския живот. Семейството се превръща в началото на всички начала. Събужда у хората представа за майчиното покровителско начало. В това “родословно дърво”се откроява борбата между стремежа за това начало и консервативното мислене повлияно от традицията –предразсъдъкът срещу борбеният стремеж.

Жената изправена пред трудността да забременее преживява множество чувства, силни, изпепеляващи, противоречиви. Понякога изпитва неудобство, срам… от невъзможността да “бъде като другите”, от укорителния поглед на околните, от народопсихологичните ”социални порядки”.

В стремежа си да променим остановените социални порядки е необходимо да се воюва и със своите и с чуждите и със самия себе си. Необходима е неизтощима духовна енергия. Психологическата подкрепа спомага именно за това: подпомага жената да осъзнае своето геройство в своя живот, показва на жената, че притежава необходимата сила, че може да се изправи и справи със „социалния”бунт, че притежава надежда, вяра , воля, воля за смисъл. Психологическата подкрепа спомага за набавянето и поддържането на тази енергия. Наше виждане е, че онова, което прави човека цялостен, устойчив на промените и колебанията във външния свят, онова, което спойва отделните компоненти на същността му в единно цяло е волята, вярата, надеждата. Волята, вярата надеждата в живота, в собственото Аз, в бъдещето.

Даниела Червенакова

магистър – психолог