Емоциите и Животът в Училище
Тренинг:31,10,2014г
Гр. Габрово
Лектори: Дора Добрева, Даниела Червенакова
Емоция(на латински: emoveo – „вълнувам се“) е понятие, изразяващо психичното състояние на индивида, повлияно от различни субекти и обстоятелства. Това състояние може да бъде както положително (възторженост, радост), така и отрицателно (покруса, скръб), но също така и състояние на безразличие (апатия). Емоцията е процес свързан с вътрешни състояния на организма и има външна наблюдаема страна.
Това е добре написано определение за емоцията от речника. В живия живот емоцията е нещо много по-сложно, по-вълнуващо по – разтърсващо. Ние всички знаем, че училището е място за нашите деца. Място, накоето науката и знанието трябва да си бъдат у дума. Място, на което най-важни са децата, а може би и най-важното място за децата. Децата могат да бъдат щастливи в училище и да отворят сърцата си за науката, знанието и за уменията, само ако там да има доволни, щастливи и спокойни учители. Начинът по, които се чувстват учителите по коридорите и класните стаи оказва огромно влияние върху качеството на живот във всички следващи поколения.
Важно е да се научим как да подхождаме и да работим правилно, както със своите собствени емоции, така и да се отнасяме правилно с емоциите на учениците и на другите около нас.
Важно е да се научим, как да назоваваме ясно емоциите си и да откриваме разликите между нашите емоции и тези на другите.
Нека да се опитаме да разделим емоциите на няколко основни групи: Положителни / тези които ни сближават/ отрицателни/ тези които ни разделят/ И другите две групи са: моите и емоции и емоциите на другите. Тук е важно да подчертаем , че няма правилни и не правилни емоции, ние не можем да ги управляваме, може да управляваме мислите си, да контролираме отношението си, но емоциите… те са такива каквото са. Можем само да ги приемем. Да работим правилно с емоциите означава да имаме правилно отношение към тях, правилна реакция и правилно да подреждаме мислите си.
Чувствата се преживяват с цялото тяло. Когато сме емоционално възбудени ние го усещаме като телесна реакция: ускорен пулс, учестено дишане, потене на ръцете. Чувствата не идват от изневиделица, те се влияят от нашите мисли и възприятия. Те възникват от начина, по който възприемаме външните събития. Чувствата се влияят и от стреса. Какъв вид емоция ще изпитате зависи от възгледа на външните събития и от това, което си казвате за тях.
Емоциите и чувствата са онова, което ни дава енергия. Когато ги изразяваме, ние се чувстваме по заредени с енергия. Акоподскочим от радост и изкрещим „ДА“, ще усетим прилив на енергия в цялото си тяло.
Дълго време, ако се опитваме да подтискаме чувствата и емоциите си ще усещаме себе си като уморени, тъжни или дори депресивни. Чувствата и емоциите много често са смесени. Много често изпитваме две или повече емоции едновременно. Може да изпитваме страх и гняв от нещо, което ни заплашва. Може да изпитваме любов и вина, ако сме се скарали с любим човек.
Чувствата и емоциите често са и заразни.
Няма правилни и неправилни чувства. Няма правилни и неправилни емоции. Чувствата и емоциите просто си съществуват. Най-доброто, което може да направим е да се научим да ги изразяваме. Възприятията или преценките, които са довели да тези чувства, обаче могат да бъдат правилни или неправилни, оправдани или неоправдани.
Мислите и емоциите, които имаме са взаимно свързани и взаимозависими една от друга. Начинът, по който мислим определя начинът , по който се чувстваме. Какво ще мислим и как ще се чувстваме зависи от нас, тоест каквито мисли имаме, такива ще бъдат нашите емоции, такова ще е и поведението ни. Всичко това се отразява и на “Животът в училище”
Учителят е този, който сгъва пространството и скъсява времето и разстоянието между ученика и знанието. Тук е важно да кажем, че Учителската професия е като любовта. Опознавате, помагате, търсите заедно пътя към знанието, подреждате приоритети, аранжирате ценности, откривате мечти и създавате цели.
На съвременния учител му е много трудно. Това е една от 5 -те най-стресиращи професии, но не мислете, че на учениците им е по-лесно. Те имат своите битки, страхове, стремежи… Основната и най-важна задача на всеки учител е да приема, да разбира, да намери начин да извади най-доброто от всеки ученик, в полза на ученика.
Учете се да създавате интерес, да мотивирате, да влюбвате в знанията, в уменията, в науката, в живота.
Дора Добрева; Даниела Червенакова