Работим все повече, за да получаваме по-малко, за да плащаме по-високи сметки. Говорим и слушаме за цени, за заплати, за финансиране, за много и различни неща. Понякога се прокрадва и нещо за важното, което не може да се пипне с ръка и не може да се плати с пари. После се чува за час или дори за два, как нацията ни е жадна за истински герои. Често ни се говори за епидемии, за имунизации, за бум на това или онова заболяване. Заливат ни с реклами за лекарства, който можем да си купим без рецепта. Нека да поговорим за една много разпространена, но трудно признавана диагноза „Не достатъчно любов“. Достатъчно обичаният човек е адаптивен, можещ, мечтаещ, удовлетворен. Справящ се с различните ситуации, в който попада всеки от нас. Преди време попаднах в ситуация, в която трябваше да потърся отговор на въпроса, „Коя е най -добрата майка?“. С голямо учудване стигнахме до простичкия от говор: „Достатъчната майка е най-добрата майка“.
Преди време ми разказаха историята на един професор по психология, който заедно със своите студенти направил проучване сред децата от гетото на града за перспективите за тяхното развитие. Студентите много се старали, подложили децата на всякакви проучвания и стигнали до обосновани изводи, че тези деца най-вероятно няма да се реализират и социализират успешно. Папките от проучванията били оставени и забравени в университетската библиотека. Минали години и друг професор изтупал праха от същите папки и заедно със своите студенти решил да провери какво се е случило с децата участвали в това проучване. Започнали да издирват, вече порасналите деца едно по едно и с учудване установили, че повечето деца продължават да живеят в същия град. Установили, че са завършили училище, че имат работа, че са създали семейства и те, всички живеят различно от прогнозите на студентите правили проучването преди около 20 години. Опитали се да разберат каква е причината за такова голямо разминаване на очакваните резултати и реално случилото се. Разговаряли с порасналите деца и това ги отвело до една учителка, която вече била доста възрастна. Попитали я как е успяла така да промени съдбата на тези иначе безперспективни деца. Тя отговорила простичко „Аз не съм направила нищо специално за тях, само обичах тези деца.“
