1. Помогнете на детето да разбере,че е обичано.
2. Помогнете на детето да развие своите способности.
3. Насърчете интереса на детето към света.

Урок по щастиe

Вървял по пътя си един мъдрец, любувал се на красотата на света и се радвал на живота.

Неочаквано забелязал нещастник, прегърбен под непоносимия си товар.

– Защо се подлагаш на такива страдания? – попитал мъдрецът.

– Страдам за щастието на децата и внуците си, – отговорил човекът. – Моят прадядо цял живот е страдал за щастието на дядо ми, дядо ми е страдал заради щастието на моя баща, баща ми е страдал заради моето щастие, а аз страдам през целия си живот само и само децата ми да са щастливи.

– А бил ли е поне един човек от вашето семейство щастлив някога?

– Не, но моите деца и внуци със сигурност ще бъдат щастливи! – отвърнал нещастникът.

– Неграмотният не може да научи другите да четат, а къртицата не може да възпита орел! – казал мъдрецът. – Научи се първо ти да бъдеш щастлив, тогава ще разбереш как да направиш щастливи децата и внуците си.

За детското развитие, за важността на този етап от човешкия живот са изписани безброй трудове, изследвания, статистики. Едва ли има нещо, което да не се знае от всеки. Не ми идваше никаква идея как да направя тази лекция по най-полезния начин. Тогава ми попадна един сборник с речи на велики хора през вековете. Прочетох няколко, случайно попаднах на речта на Мартин Лутър Кинг „ Имам си една мечта“ Емоционален шедьовър на надеждата на Мартин Лутър Кинг, той мечтаел децата и черни и бели да могат да се хванат за ръце. Неговата мечта до голяма степен днес е реалност. И аз си имам една мечта като Мартин Лутър Кинг, децата ни един ден да живеят в свят, в който няма да бъдат преценявани по това което имат, а по това което са.

Имам си една мечта днес. И тя е вие, които днес сте отделили от нестигащото си време да бъдете част от Училище за родители, да забравите да казвате на глас:

• Не бягай, ще паднеш!
• Как не те е срам!
• Не ми отговаряй!
• Бързо идвай.
• Я чуй, Торбалан е отвън!
• Сега чичко полицай ще дойде и ще те арестува.
• Ти с кого си мислиш, че разговаряш?
• Такъв тон ще държиш на приятелите си!
• Веднага си изяж яденето!
• Говори по-тихо!
• Не вдигай шум!
• Веднага се извини!
• Виж детето на съседите колко е послушно!
• Ти си лош!
• Остави ме намира!
• Върви да си играеш сам!
• Гледай си в краката!
• Ти не можеш да направиш това!
• Ти си малък!
• Махни се оттук!
• Остави ме, мама сега има работа!
• Престани да ревеш като магаре!
• Ти си лигла!
• Като пораснеш – ще разбереш!
• Ако не направиш това, няма вече да те обичам!

 

Имам си една мечта днес. И тя всеки ден, всяко дете да чува:

• Обичам те!
• Ти си красив!
• Щастлива съм, че те имам.
• Хайде да си поговорим за теб.
• Как се чувстваш?
• Страх ли те е?
• Каква е причината да не искаш?
• Ти си велик!
• Ти си много добър.
• Разкажи ми какво почувства.
• Щастлив ли си?
• Приятно ми е, когато се смееш.
• Поплачи си щом ти се плаче.
• Говори това, което искаш.
• Защо си тъжен Какво не ти харесва?
• Вярвам ти.
• Хубаво ми е с теб.
• Благодаря ти. Искаш ли да поговорим.
• Интересно ми е да те слушам.
• Харесвам те какъвто си.
• Колко е хубаво, че сме заедно!
• Моля те, кажи ми, ако бъркам…
• Моля те, помогни ми, без теб няма да се справя.

 

Заобиколени сме с много хора, които искат да чуят фразите от втория списък. И ние сме искали да ги чуем, когато сме били малки, а и сега.

 

Това е моята надежда, това е моята вяра, с която се захващам и работя за всяка идея. Моето мото е „ За да бъдат другите щастливи!“ Днес искам да ви заразя в моята вяра, че това е възможно, че това се случва на други хора, че може да се случва и на мен.

Няма лоши деца, няма деца, които не слушат, има само един тип неприемливи деца и това са Недостаъчно обичаните деца. Аз съм сигурна, че тук такива родители няма и за това ще се спрем на това не дали обичаме децата си, а как им го показваме.

Да бъдеш родител е една от най-важните роли в човешкия живот и може да е сред най-приятните ни преживявания. Малките деца са интересни, забавни, любопитни и пълни с енергия и живот. Но да бъдеш родител може да бъде и изморително и изнервящо в моментите, в които не знаем как е най-правилно да постъпим. Децата не идват с наръчник за отглеждане.

От друга страна, родителите често нямат нито времето, нито теоретичната подготовка да се справят с предизвикателните поведения на децата си.

 

Можем да помогнем на детето си да се чувства обичано, като изграждаме емоционална връзка с него. Така, че детето да се усеща сигурно, че е прието, че е обичано, че другите не са враждебни към него, че може да бъде помилвано. Тава дава сила на детето да преодолее страха от загуба на любов, да преодолее тревожността, чувството на отхвърленост и непринадлежност. Грижата към детето заздравява тази емоционална връзка.

Как става това, каква е рецептата или схемата да отглеждаме детето си така, че да е емоционално свързано с нас, да е спокойно и уверено, да се справя, да е успешно и да е щастливо.

Ето нещо, което може да Ви помогне:

Представете си, че стоите на един люлеещ се стол се отпускате, бавно се полюшквате и се отпускате. Времето започва бавно да се връща на зад, а вие ставате все по-млади и все по-млади…. а времето се връща все по-назад. Пренасяте се назад във времето, когато сте били много малки. Погледнете детето, което сте били. Има ли нещо което да му е липсвало за да бъде напълно щастливо? Имало ли е нещо, което детето е искало да каже, а никога не е посмяло да каже? Може би детето, което сте били и сега виждате е усмихнато или тъжно, застанете до него. Може да го вдигнете на ръце и да го сложите да седне в скута ви. Кажете му, че го обичате и го помолете да ви помогне. Нека малкото дете да ви разкаже за моментите в които е било тъжно, за другите в които е било весело и усмихнато. Помолете го да ви научи да бъдете добър родител, да намирате време за важните неща, за онези, които не могат да се пипат с ръце и да се платят с пари. Направете това връщане, когато имате нагласата за това, когато сте готови, седнете и напишете писмо до това дете вътре във вас. Дайте възможност на детето вътре във вас да ви помогне да бъдете най-добрите родители. Понякога си разрешете да гушкате плюшеното мече заедно със вашето дете, когато сте на детската площадка с дето си, играйте с него, сякаш сте дете, а не възрастен, яжте сладолед на клечка и се окапете, не го превръщайте драма, а в игра.

Не е важно какво се случва, не ни увреждат нещата,които ни се случват, важно е какво значение отдаваме на случилото се. Подкрепящата реакция от страна на родителите е най-силния фактор, който влияе и регулира поведението, мислите и чувствата на детето. Помнете на колко години в вашето дете. Опитайте се да не го натоварвате с твърде големи очаквания и изисквания. Натоварвайте го с любов, с доверие, с отговорности съобразени с неговата възраст. Не лишавайте детето от себе си.

 

Eдин час от твоето време

 

Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.
– Тате, може ли да те попитам нещо?
– Разбира се, какво има?
– Ти каква заплата получаваш?
– Това не е твоя работа… – намръщил се бащата – и защо ме питаш такова нещо?
– Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
– Щом толкова искаш да знаеш – 20 лева…
– О… – детето се замислило – Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
– Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, – ядосал се бащата – заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща…
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата.
Бащата седнал и макар, че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно… Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари.
Бащата отишъл в детската стая.
– Не спиш ли? – попитал той.
– Не тате, просто си лежа – отвърнало момчето.
– Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб – казал бащата – Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
– О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то – След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти. Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
– Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата.
– Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. – отвърнало детето – Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал малкия си син и го помолил за прошка.

Това е просто едно напомняне за всички нас, които работим толкова много и даваме голяма част от времето и енергията си за неща, които не са най-важните в живота… и за съжаление, доста често, изнервени и изморени, пренебрегваме и нараняваме любимите си хора, забравяйки кое е истински значимо за нас… Не бива да оставяме времето да отминава, без да сме прекарали достатъчно време, с хората, които наистина имат значение за нас, тези, които са в сърцата ни. Защото, ако умрем утре, фирмата, в която работим ще ни замени само на няколко дни, но близките и приятелите, които ще оставим, ще чувстват празнина от загубата ни до края на живота си. Защото в живота, не парите или работата, а времето прекарано с хората, които обичаме, е истински ценно! ◊◊◊

 

Семейството е първото обкръжение на малкото човече. В него се полагат основите на личността. Някъде четох, че добрият родител дава две основни неща на детето си: Корени и Крила. От отношението към детето в семейството зависи как детето ще се приспособи към други социални фактори като детската градина, училището и тн,н, какво ще е тяхното влияние. В семейството се формират първите социални умения и представата за бъдещето собствено семейство. Отношението към детето и отношението между другите членове на семейството оказват силно влияние върху това как детето ще се отнася както към себе си така и към света.

Фактор с много голяма мощ за формирането на личността на малкото човече е постоянството и продължителността на възпитателните действия от стана на родителите и другите членове на семейството тук влизат братя сестри, баби и дядовци и др.

 

От голямо значение е как децата се включват в домакинската работа. Моята внучка е на 2 години и малко и когато я попитам иска ли заедно да готвим винаги е много доволна, слагам я на стола за хранене, дърпам я до плота за готвене, тя си има своя дъска за рязане и нож от детския комплект и така веселбата започва. Но вие всички знаете, че през играта се внасят всички трайни умения в малкото човече.

Най-голямо значение за способността на детето за психологичен растеж е усещането на детето, че винаги има към кого да се обърне за помощ и подкрепа. Ако детето може да споделя поне с един от родителите си радостите и тревогите, придобива по-голяма увереност и психологична стабилност.

Най-успешно се справят родителите, които могат и си позволяват да чувстват, да съпреживяват, да обичат децата си и да имат емоционален контакт с тях.

Сухомлински е написал: „За да имаме достъп в чудния дворец, името на който е „детство”, ние сме длъжни да се превърнем в деца.” С други думи, умението да преживяват и да отдават своите чувства, съществува паралелно със способността на родителите да признават и уважават чувствата на децата си. Постоянното и тактично вглеждане във вътрешния свят на детето, в неговото изменение, в особеностите на душевния му мир, са предпоставките, които създават основата на дълбоки и трайни взаимоотношения между деца и родители. Необходимо е да се признае правото на детето на присъщата му индивидуалност. При този вид възпитание детето действа, развива се, преодолява страха и тревожните състояния. Грижливите родители се стремят да формират у децата си емоционални преживявания, които постепенно закаляват волята и характера им.

Нужно е да бъдем много внимателни в грижата към децата си. Всичко знаем, че най добрата майка не е най-грижовната майка, а достатъчната майка. Това разбира се е много трудно. Ние родителите искаме да дадем най-доброто, и ако може всичко на децата си, искаме да понесем целия товар на отговорностите вместо тях, да ги предпазим от всички от всичко. Една от най-трудните задачи пред който се изправят родителите е да дадат възможност на детето да се учи да прави избор, да взема решения и да прави грешки. Майката не е нужно да се стреми да предпазва детето си 100% от рани, нужно е винаги да е на близо и да е готова да превързва рани. Само така детето ще трупа свой собствен опит, които ще може да ползва успешно в своя живот. И тук се сещам за онази мъдрост, че можем да нахраним човек с риба, но ако го научим да я лови, той ще може да се храни с риба цял живот. Учете децата си, избягвайте да им давате готови решения. Давайте им възможност да правят своите грешки.

 

 

Притча за пеперудата и смисъла н а трудностите в живота ни.

 

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял с часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължи да наблюдава мислейки, че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило. През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне…

И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.

Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.

 

И така дами и господа,надявам да ви е харесало това, което чухте, то да ви помогне да общувате умело, методично и успешно с децата си, надявам се да имате целия късмет на който се надявате, за да отгледате щастливи, успешни и удовлетворени деца, които като му дойде времето да се превърнат в спокойни, успешни и щастливи възрастни, с който вие техните родители да се гордеете.

Дора Добрева