Родителите не искат да повярват, че рожбата им е пораснала и трябва да отлети от гнездотоСемейството като място за отглеждане на деца е една интересна и многопластова единица. Често се вижда само това, което е на повърхността. Какво се случва всъщност, какви емоции преживяват възрастните и децата, каква е причината за специфичните им реакции? Това са въпроси с много и различни отговори, които всеки търси за себе си. Семейството е най-важният фактор за създаване на личността. Взаимоотношенията в него формират уменията и механизмите ни за справяне с предизвикателствата. Твърде силната привързаност или недостатъчната обич влияят на личността през целия живот. Понякога родителите не могат или не искат да проумеят, че детето им вече е пораснало и е време да живее като самостоятелен човек…
Грижим се за него, а то ни побийва
По телефона ми се обадиха родители, притеснени за „детето” си. Оказа се, че то е в Христова възраст – 33-годишен добре образован мъж. Напълно подсигурен финансово от мама и тате. Захващал се с различни неща, но се провалил във всичко. Бащата се справял на всички фронтове по-добре от синчето. Минавал след него и тихомълком му плащал дълговете, за да не се разчуе. След поредица от провали младият мъж решил, че за нищо не става, и се цанил за охранител на паркинг. А имал бакалавърска степен по политология и магистратура международни отношения, владеел английски и френски език.
После разбрах, че профуквал заплатата си за дни, а целия си интелектуален ресурс впрегнал да вгорчава живота на родителите си. И се справял успешно. Започнал да пие от безсилие, агресията му растяла, подхранвана от невъзможността да се справи със живота. Деградирал до там, че взел да посяга и на майка си… Социалният часовник тиктака, а е толкова удобно да си бъдеш дете.
Надебелях и посребрях, но се стискам за полата
39-годишен мъж дойде в кабинета ми с оплакване, че е твърде самотен. Оказа се, че се грижи и живее с майка си. Имаше добра работа, която мразеше. Приятелите му вече бяха семейни и се виждаше рядко с тях. Единственото удоволствие, което си позволяваше, е да похапва с кеф. Доскоро беше държал килограмите под контрол, с диети и санаториуми, но от няколко години се позарязал и качил поредните 20 кила. Започнал да се срамува от тялото си. Трудно се движел, лесно се уморявал. Призна ми, че постепенно се затворил в себе си. Притеснената му майка често повтаряла: „Нямам кураж да умра, ти не можеш да се справиш с нищо”.
Този мъж е живял, за да задоволи потребностите на своята майка. Не е успял. Не можал и да се отдели от нея. Сега се страхува. Тя е доста болна. След нейната смърт ще бъде съвсем сам. И вместо да помисли за собственото си бъдеще, страда от вина, че не се е грижил достатъчно добре и е допуснал да се разболее.
Бой се от свекървата, почитай мъжа си
Една 29-годишна жена, семейна от три години, се страхува да седне на дивана след работа и да си почине, защото се бои, че свекърва ще се кара. Тя не си позволява да бъде себе си, да каже какво мисли или какво чувства. Често има усещане, че всички са в заговор срещу нея. Когато говори за роднините на съпруга си, я избиват червени петна по лицето и се задъхва. Помоли ме да я науча как да понася родата му, нали се налага да живее с тях цял живот.
Трудно проумя съвета ми да не води битки с тях за дреболии. Това пък помогна да разбере, че другите не са в заговор срещу нея, а просто са различни хора и понякога правят неща, които не отговарят на очакванията . Осъзна, че може да се усмихва и да се научи от тях на много неща. Разбра, че е по-добре да ги опознае, а не да се състезава с тях. Разбра, че страхът от другите е източник на недоразумения и конфликти. Най-трудно беше да се научи да не критикува, да приеме новите си роднини такива, каквито са. Да не дава съвети. Научи се да разграничава новото си семейство от своето, където е била глезена от мама и тате. И нещата потръгнаха.
Има още една посока, от която идват конфликти между поколенията, и то когато порасналото дете не желае да се отдели и да поеме отговорността за себе си.
Лентяй с разрешително
При мен беше доведено едно 23-годишно „момченце”, което не работи, не учи, няма приятели и нищо не прави. Напълно убеден, че законът задължава родителите му да го гледат, докато… И той не знае докога. Няма никакво намерение да си търси работа или да учи. Не помага в домакинството, не поема отговорности. Самотен, тъжен, лишен от умения. А се държи така, защото може, защото някой му го позволява.
Момченцето и властната баба
36-годишна жена, бременна с второ, посети кабинета ми. Заяви, че петгодишното дете се държи странно и се нуждае от детски психолог. Не осъзнаваше, че самата тя изпитва огромен страх от своята майка, която беше една добре реализирана жена с властен характер. Призна ми, че цял живот се борила за нейното одобрение, не го получила. И това я влудяваше. След дълъг разговор проумя, че всъщност отношенията с майка са причината, която руши мира в нейния свят, и бързо подреди нещата. В крайна сметка се оказа, че майка много я обича и отдавна се надявала порасналата вече дъщеря да покаже характер и воля. Скоро всичко започна да се подрежда и това доведе до едно чудесно поведение на детето.
