Казвам се Ивелина. На 30 години съм, от Пловдив. От 2008 година имам паническо разстройство! В групата по тревожност ме заведе една позната през октомври 2012. В началото бяхме около 5 човека, а сега сме двойно повече и става все по-интересно. В началото, когато посетих групата се почуствах разбрана и на мястото си. Можех да кажа всичко, което ми тежи или което ме радва, за това, което ми липсва в живота. Споделях колко ми е трудно в ежедневието, което имах- а всички от групата се опитват да ми помогнат да се справя с тревожността. Приемам медикаменти, но терапията в групата ми се отразява много много добре и вървя на пред. Пътят е дълъг – да се сринеш психически става за секунди, а да се възстановиш се иска време и търпение. Битката е трудна и се иска постоянство.
Всеки път след групата се връщам ободрена у дома, оптимистично настроена и пълна с нови сили. Разбрах за себе си, че имам проблем с обичането към самата мен – винаги поставям другите на преден план. Започнах да се улавям как мисля за бъдещето и как мога да се развивам. Все още не съм започнала работа, но се надявам и това да се случи, но все пак имам напредък откакто посещавам групата за тревожност. Започнах повече да се владея. Да виждам хубавото и се подготвям за кандидат студентски изпити. За мен това е огромен напредък.
Всеки от групата ми е скъп, всеки е добронамерeн и отзивчив. Бях загубила вяра, че още има такива хора. Живота ни е изпълнен със стрес, но аз си върнах вярата в доброто. Миналата седмица беше специална за мен. Навърших 30 години. В сряда имаме сбирка на групата. Аз бях сама у нас. Отидох в кабинета, а там имаше толкова много любов за мен. Всичко беше украсено, на блузата на всеки имаше сърце с послание за мен. На всяко сърце пишеше „Аз обичам Ива“. Истината е, че и аз обичам всеки от групата по мой си специален начин. Красив и мил жест. Малко се натъжих – никой от близките ми не си е направил труда, за да се почуствам толкова специална. До сега никой не се е държал за мен така – дори се почуствах неудобно, защото винаги аз съм се грижила за другите. Това е една от причините, които ме свалят психически. Трябва да искам повече за себе си, а не да се забравям. Всичко това осъзнах при посещенията си в групата за тревожност. Благодарна съм, че има срещи в сряда, чувствам се подкрепена, разбрана, приета. Групата за мен е опора и с нетърпение очаквам всяка среща.