Ден 2.
Вълшебното камъче
„ Размишлявайте върху настоящите благословения, от които всеки има много, а не върху отминалите си несгоди, от които всеки има по малко.“
Чарлз Дикенс /1812 – 1870/ писател
Нужно е да си намерим камъче. Малко, за да се побира в дланта ни и да е гладко, без остри ръбове, да не е тежко, за да ни е приятно да го държим в ръката си.
Когато намерим, своето камъче, добре е да го сложим до леглото си, някъде, където можем да го виждаме докато си лягаме. Когато си легнем тази вечер, вземаме камъчето и го притискаме в дланта си.
Нужно е да прехвърлим през ума си всички хубави неща, които са се случили през деня и избираме най-хубавото, за което сме благодарни. След това е нужно да произнесем за него вълшебната дума благодаря. Връщаме камъчето на мястото му и това е всичко. През останалите 26 вечери правим същото.
Използването на камъче изглежда много просто, но когато го правим пред очите ни ще започнат да стават вълшебства. За да определим кое е най-хубавото, което ни се е случило през деня, ще трябва да прехвърлим в съзнанието си много хубави неща, докато избираме от тях, всъщност ние ще благодарим за всяко едно от тях. Така ще си създадем възможност да започваме и свършваме деня с благодарност.
