Човекът непрекъснато е част от някакво събитие, от някаква ситуация. Всяко събитие може да се възприема като незначително, като много важно хубаво и като много важно лошо. Една бримка на чорапа може да се превърне в драма, да не се отбележи или да се превърне в смешка, която да си спомняме с удоволствие. Всичко е въпрос на гледна точка.
Нашият народ има две много подходящи поговорки: „На чужд гръб и сто тояги са малко, а на моя и една ми е много“.“ Всеки гледа от своята камбанария“. Хората когато попадат в плен на тревожността неусетно започват да търсят негативното във всичко, което се случва с тях и около тях. Неусетно те започват да забелязват и да обръщат внимание на маркери в ситуациите, които потвърждават колко много лоши неща наистина се случват и колко много от тях ги засягат. Така се завърта омагьосаният кръг.
- Страх от нещо или от някой.
- Фобии- при тях човек се страхува от нещо конкретно.
- Паника – при нея човек усеща с цялото си тяло, че всеки момент ще се случи онова лошото.
Човек може да попадне в омагьосания кръг на тревожността. Когато си ударим пръста, смятаме, че е редно да се консултираме с лекар. А когато се удари душата…? Тогава смятаме, че е срамно да потърсим помощ…
