Въпрос:
Здравейте, искам да попитам как да постъпя със сина си който е на 15 г.
Отговор:
Причините за подобно поведение могат да бъдат много. Една от тях може да е възрастта на сина Ви. За юношеството е характерно търсенето на самостоятелност и желание да се правят неща, които демонстрират умение за справяне с проблеми и взимане на решения. Те често противоречат на правилата и изискванията на обществото, семейството, учелището и т.н. Това е нормално и под грижите и вниманието на родителите нещата ще отминат, но се въоръжете с търпение и бъдете готови за всякакви изненади.
Друга причина може да са отношения с приятели, също характерно за възрастта. При положение, че имате добри взаимоотношения и доверие помежду си, поговорете със сина си и се опитайте да разберете, какво се случва.
Ситуацията в семейството е една от основните причини за проява на такова поведение – раздяла; развод; загуба; твърде заети родители; финансови проблеми; липса на общуване и др. Децата имат нужда от внимание. Въпреки, че се чувстват и изглеждат пораснали, те са си просто деца и имат нужда от подкрепа, похвала, прегръдка, разговор – все неща, които им показват, че са забелязани -обикновени, но важни неща. Децата искат, да бъдат забелязани и демонстрират подобно поведение – търсят вниманието, което им липсва.
Споделяте, че когато го наказвате има промяна за известно време. Това е добре. Показва, че детето все още Ви чува. Проблемът с „наказанията“ е, че те трябва да са добре преценени/премерени и правилно поставени. Добре е, да са прниложими, изълними и когато са наложени, да се следи за изпълнението им. Санкцията трябва да са съобразени с провинението. Например – детето обича да гледа телевизия, ако днес не е слушал в час, вечерта може да пропусне любимото си предаване, но да е само за конкретната вечер, а не за цял месец – това трудно би се спазило и проследило, което обезмисля санкционирането/наказанието.
Намерете начин да поговорите с детето си, без да се натрапвате и „досаждате“. Децата искат да споделят, какво ги притеснява, но възрастните не винаги искат да ги чуят или просто не знаят, как да ги попитат. Хвалете детето си, намерете нещо, което да правите заедно, радвайте се на хубавите неща и обсъждайте проблемите. Зная, че това не е лесно, особено ако имате проблем с общуването помежду си, но ако наистина искате да промените нещата, се въоръжете с безкрайно търпение и покажете на сина си, че е важен за Вас. Когато той се увери в искреността Ви, сам ще Ви разкаже, какво го вълнува/притеснява.
Това е в най-общи линии. За да Ви бъда наистина полезен, ще е необходим по-дълъг и подробен разговор, в който да изясним истинската причина за случващото се.
Благодаря Ви и успех – усилието си струва!
Каравасилев
