Източник: Shutterstock
„Стигнахме дотук, защото сме възпитавани да се справяме, да даваме всичко от себе си и въпреки че го правим, нещата не се случват добре. Работим все повече, а получаваме по-малко, плащаме по-големи сметки и водим един некачествен живот. Тази безизходна ситуация изкара хората на улицата“, казва психологът Дора Добрева.
Тя работи на свободна практика и интересите й са основно в областта на психопатологията на личността и отношението на човека към самия себе и към най-близките му хора. Затова твърди, че днешните протести са типичен пример за
психологическа криза
– хората живеят в крайна несигурност, навсякъде виждат разруха, чувстват, че не се справят и потъват в отчаяние. Обикновено при кризи човек търси спасение в предишния си житейски опит, днес обаче това не работи. Така в тази ситуация изходът се оказва само един – улицата, на която човек може да излеее негативните си емоции. „Изливането на натрупания гняв създава у хората усещането, че вършат правилните неща. Те си казват: Най-после правя нещо, което аз искам. Нещо зависи от мен. Силните на деня ще са принудени да ме чуят и да се съобразят с мен“, обяснява Добрева. Тя вижда в случващото се шанс да бъдат направени промени наистина за добро, като се използва енергията на улицата, и най-сетне да бъдат намерени правилните хора за правилните цели.
Въпреки доста разнопосочните искания и послания на уличните протести Добрева не смята българина за объркан човек. „Той е по-скоро тревожен човек. Някои хора се тревожат, че не се справят с професионалната си реализация, други – че не могат да изградят качествена интимна връзка, а вече са на години, в които би трябвало да са успели да постигнат това“, разказва Добрева. Практиката й показва, че все повече хора разбират, че трябва да променят нещо и у себе си, за да успеят, и така се обръщат за помощ към психолозите. Това, макар и бавно, изпраща в историята традиционният български модел, при който след всеки социален или личен срив човек се затваря в себе си, започва да пие, да псува и да вини целия свят за положението си.
Иначе продължаваме да се люшкаме между крайности и да казваме „българска работа“ за всичко зле свършено, а в същото време държим да ядем български домати и вярваме, че гръцките примерно са пълен боклук. „В основата на това е една ниска самооценка, втъкана в характера на българина, която е част от общата народопсихология. Още от малки ни учат да не се самоизтъкваме, да не показваме добрите си страни, родителите ни често ни казват: „Виж еди кой си колко добре се справя, а ти…“ Но в крайна сметка ние сме силни хора и защото сме добри, а и имаме богат исторически опит, в трудни ситуации успяваме да се мобилизираме и да вземем най-доброто решение“, оптимист е специалистът.
Последното й ново занимание е работата с близки на алокохолно зависими. „Правих едно проучване и се оказа, че в България над 300 000 души имат диагноза алкохолизъм. Данните са неофициални, защото у нас не се води статистика, но 300 000 е впечатляваща цифра. Това са все хора, които са посетили психиатрично заведение, където им е поставена тази диагноза. Отделно са хората, които още не са стигнали дотам да търсят помощ“, илюстрира мащаба на проблема д-р Добрева. Но тя е избрала да оказва психологическа помощ не на самите пристрастени към алкохола, защото, стига да поискат да се лекуват, у нас има много добри програми, центрове и специалисти, които могат да им помогнат да се откажат. Малко обаче се работи с хората, които живеят под един покрив със
зависими от пиенето
„Питаме ли се как се чувства един тийнейджър, който прибирайки се намира баща си заспал на стълбището. Как това се отразява на неговата самооценка и как един такъв младеж ще изгради своя живот, ако не получи помощ. Как живее една жена, която всеки път, събирайки се с хора, се притеснява, че мъжът й може да се напие до безобразие и да я изложи до безкрайност.
Самооценката на такива хора се срутва
те се изолират и това продължава много дълго“, обобщава Добрева. Направено от нея изследване показва, че всички жени, израснали с алкохолно зависими бащи, са създали семейства с по-слаби мъже. Предпочели са лично да застанат на кормилото на своето домакинство и да ръководят нещата. Естествено след това те се оказват свръхпретоварени, обременени с това да свършат всичката работа на всички, с проблеми с доверието и в резултат – с повишена тревожност.
На пръв поглед най-лесното решение при проблем с алкохола на единия партньор в брака е разводът, но наблюденията на психолога доказват, че хората трудно се решават на такава стъпка. „Това е така, защото потърпевшите на първо място изпитват вина. Повечето жени на алкохолици се питат „Аз с какво допринесох за това“ или се чувстват виновни, защото съпрузите им имат нужда от помощ, а те не могат да им я дадат. Вечно си задават въпроса „Какво не правя както трябва?“, споделя опита си Добрева. И добавя, че вторият фактор такива семейства да не се разпадът е срамът, защото няма жена, която спокойно да говори за това, че мъжът й е алкохолно зависим. „Нещата винаги се развиват на принципа „Тихо, хората да не чуят, това ще мине“, казва тя. Има и трета причина и тя е страхът какво още следва. „А когато вината, срамът и страхът се съюзят и към тях се прибавят любов и отговорност, човек не си опакова куфарите или поне взема това решение много трудно“, разсъждава психоложката.
Тя изучава тънкостите на позитивната психотерапия и противно на разпространеното мнение твърди, че българите не сме крайно негативни хора. Обяснява традиционни български изрази от типа „Мълчи, да не чуе дяволът“ и „Ела, зло, че без тебе по-зло“ не с негативизъм, а със склонност към суеверие.
Суеверията се раждат от невежеството.
Един образован и уважаващ себе си човек не се поддава на подобни мисли“, казва Добрева. И дава един съвет как хората да действат, за да се чувстват по-добре. И той е: да бъдат по-честни със себе си.
(в. Преса, печатно издание, брой 66 (417) от 8 март 2013)
статията във вестник Преса
