Стоя в класната стая, сякаш беше вчера, а са минали 12 години. Тогава едно момче, не помня името му, но ни говореше за наркотици: Че са вредни, че са нещо лошо, че той самият не е повярвал! Спомням си, че питах в какво не е повярвал?
„Че един ден той ще стои пред пълната класна стая на деветокласници и ще говори за вредата от наркотиците, както ти сега не вярваш, че ако имаш късмет, огромен късмет и не си в затвора или в гроба – един ден ти ще стоиш пред смълчаните деветокласници и с цялата тъга на натрупания опит ще говориш за вредата от наркотиците“- Помня очите му и увереността, с която ми говореше. Да, и аз не повярвах – тогава знаех и можех всичко, нищо не можеше да ме спре и да – не повярвах на думите на един минал през ада на наркотичната употреба млад, а вече толкова остарял човек.
Тогава му казах, че това няма как да ми се случи, а той просто се усмихна и си тръгна.
И ето ме изправен пред същата задача – да споделя и да спася само този, който иска, разбира се. Иска ми се да поговоря с тези, които вече са опитали или вече употребяват и няма никакво значение какво или колко. Знам колко са изплашени на моменти и колко велики и недосегаеми се чувстват други – на тях искам да кажа – Няма нищо лошо да потърсят помощ. Аз знам колко е трудно, дори невъзможно да кажеш на родителите си какво правиш и да поискаш помощ, те какво разбират?! Но това е единственият правилен ход. Аз направих грешка и чаках до последния момент. Страхувах се какво ще кажат, какво ще се случи след това. В крайна сметка потърсих помощ и се оказа, че има изход. Единадесет години употребявам всякакви видове наркотици без хероин чрез пушене и смъркане. И тук дойде момента да ви кажа какво е последствието от така наречените вдигащи наркотици, няма смисъл да ги изброявам. Това е едно вещество, което така влияе на мозъка, че те кара да се чувстваш еуфорично, отваря съзнанието, запаметяваш кадри, случки, хора, чувства, но това, което не осъзнавате и което аз осъзнах на много късен етап е, че прекомерната употреба на такива вещества затварят едно каналче във вътрешното ухо, което всъщност ти пречи да чуваш, когато си под въздействието на наркотика. По този начин ти се затваряш и вглъбяваш в себе си, и околните много по-лесно те ползват и манипулират. Искам да кажа и нещо за свалящите, алкохол и разбира се „трева“, водеща до депресии и други по-неприятни и трайни последици, за които не се говори много в средите, в които се употребява. Употребявах наркотици – вдигащи и, за да заспя, имах нужда от трева. Не осъзнавах, че всъщност съм предозирал, нямаше кой да ми каже. Това се повтаря всеки път, всеки път в продължение на 10 години. Ежедневието ми минаваше така: Сутрин, за да стана, се нуждаех от вещества, беше нужно да се насмъркам, за да си върша ежедневните неща. По онова време задачите ми бяха: да ходя на училище да уча и да се срещам с колкото се може повече различни хора, и да върша много различни неща без значение какви. С напредването на годините почнах да работя във вкъщи, да излизам да се виждам с хора, да уча висше образование и неусетно малко по малко останах сам, неосъзнавайки, че всичко това се дължи на употребата. Дистанцирах се от хората неусетно, почнах да се опитвам да ги манипулирам, да наранявам точно хората, които ме обичат, хората, на които всъщност държах.
Чист съм от 8-9 месеца. Мотивацията ми е падала много пъти. В случаите, в които съм бил на крачка да употребя, винаги съм се сещал за единственото нещо, което ме спаси, когато аз бях изгубен – това е моето семейство. Разбрах, че те всички ме обичат. Те преминаха заедно с мен през това. Това ми дава упора и хъс да продължа напред. Не мога да кажа на никой какво да прави. Всеки сам решава да употребява или не. Всеки си има глава на раменете и може да преценя сам за себе си (аз не успех да преценя) кое, как, кога и колко? Границата е много тънка и много често бива размивана. Не знам думите до колко ще ви докоснат. Това, което ви споделям, е искрено, затова се надявам, че ще ви докосна.
Добре е да се знае, че тийнейджърските години свършват. По-добре е деветокласниците да се вземат в ръце и да се развиват, да станат личности, защото самостоятелността се състои в това – да се изградиш, да имаш своите навици, да се научиш да поемаш отговорност, което честно казано за мен е проблем. Какво друго мога да кажа? Искам да кажа, че личността с времето супер много се променя и изменя като цяло в следствие на употребата. Не се осъзнава, осъзнава се, когато е доста късно. Осъзнава се тогава, когато се влезе в някаква защитена общност и поне 3-4 месеца не приемаш своите дози, без значение какво и колко.
Чак тогава си отваряш отново очите и започваш да влизаш в реалния свят. При мен беше тежко!
Влизах два пъти за кратко време в различни общности, помислих всички там за луди, излизах и продължавах да се друсам.
Третият път, когато влезнах, си казах, че влизам за цяло лечение, защото съм пробвал 2 пъти вече по моя начин и явно не става, и е крайно време да ПОСЛУШАМ ТОВА, КОЕТО МИ СЕ ГОВОРИ и да го приема. На трети месец на индивидуална сесия, аз се разплаках за първи път и осъзнах – Отварям очите за първи път, а съм на 26 години! Всъщност какво помня от 14-16 годишен до 25 годишна възраст – почти нищо, бегли спомени, бегли ситуации, имена, случки и всичко е забравено.
Попитах: Добре, защо се е получило така? А терапевта отсреща ми отговори: Че всеки орган има своя капацитет и лимит, а чрез употребата на вдигащи и свалящи, без значени дали са по отделно или в комбинация, напряга и натоварва всички органи и системи. Амфетите и другите производни го карат да мисли 2, 3, 5, 10 пъти по-бързо, но всичко е до време. После просто изплясква и почва да ти върти номера без ти да го знаеш. И е време това нещо да престане, да се осъзнаеш и да си кажеш, че ти си си важен, че искаш да живееш нормално. Аз го поисках! В началото ми бе трудно да приема да живея с месечно възнаграждение от 500-700 лв на месец, но с времето осъзнах, че са ми достатъчни, за да водя един нормален и най-вече спокоен начин на живот. Няма го бръмченето на главата – ( то, ония, третия, петия, от къде да взема, какво да направя, ама нямам пари, аз имам толкова, оня има толкова – да правим партия) ВСИЧКО ПИСВА! Толкова ми бе писнало, че исках и мечтаех да съм на безлюден остров, да не виждам никой – не се осъзнавах тогава, но сега, като съм чист, разбирам, че тогава просто търсех спокойствието.
Въпроси приемам всякакви, с изключение на тези, които са свързани с разпространението на наркотици.
За тези от вас, които искат помощ, а ги е страх от техните родители и това какво ще помислят и кажат те – 0888417256.
Това е личният ми телефон по всяко време мога да поговоря с някой, който има нужда, много ви моля не ме притеснявайте с обаждания, ако наистина не търсите помощ!
Споделих ви неща за мен, но не чухте най-важното, за което и аз се сетих накрая.
Крайно време е да създам семейство. Имам желание да го направя!
Ето това осъзнах на деветия месец от моето лечение и завръщане към живота.
Сега стоя в класната стая и чакам един девети клас да влезе, след междучасие и ще говорим за наркотици. Какво да им кажа?
Венци
октомври 2017
