Булимия

Булимията е от онези „нови“ разстройства, които доскоро сякаш ги нямаше, не се говореше за тях. Сега за хранителните разстройства се знае много, но често имаме изкривена представа за тях. Булимията е хранително разстройство, при което се редуват периоди на импулсивно преяждане с отчаяни опити за контрол над теглото. Симптоми за булемия дори при липса на периоди на повръщане могат да бъдат прекалени физически натоварвания, изтощителни диети след периоди на преяждане. Отсъствието на повръщане не гарантира липса на булемия.

Възможно ли е възстановяването?

Мит сред страдащите от хранителни разстройства е, че възстановяването е невъзможно. Това вярване се подхранва от неуспешните опити на страдащите от хранителни разстройства да се справят сами. Чести грешки при борбата с хранителни разстройства е, че само с във силата на волята си може да се направи съвършения хранителен режим, да контролират храненето си и да добавят или изключват определени храни. Основната грешка е, че цялото внимание се насочва върху храната. Трудно се откриват от самия страдащ причините поради които се е стигнало до хранително разстройство. Хранителното разстройство не е просто изкривено отношение към храната, то стратегия за справяне на индивида, която предизвика още повече проблеми, но не и решения.

Терапията

Хранителните разстройства оказват много силно въздействие върху цялата личност. Оказват силно въздействие върху физическото, емоционалното и социалното състояние на личността. Страдащите от хранителни разстройства често загубват важните за тях неща, онези, които предават смисъл на техния живот.

За да бъде успешна терапията е необходимо булемията да се разглежда като не работещ модел на поведението и мислите за справяне с различни ситуации. Необходимо е страдащият от хранително разстройство да преразгледа отношението си към нещата от живота, да погледне на личността си по различен начин. Да се научи да различава чувствата си. Да създаде умения за нови поведения, които да са по-адаптивни за справяне в различни житейски ситуации. Да преодолее навика си да се само разрушава.

Опитът

https://phoenixhouse.adportal.bg/actual.php

Терапевтичен подход в къща „Феникс“ съчетава ефективността на когнитивно-поведенческата психотерапия и структурираната резидентна програма за преодоляване на погрешните модели за справяне и цялостна промяна на поведението и личността. Всъщност, храненето и теглото са само малка част от възстановяването и са по-скоро израз на това, доколко добре върви възстановителния процес, отколкото негова главна цел.

Когнитивно-поведенческата психотерапия се счита за “златен стандарт” при лечението на булимия. Цели се промяна на нездравословните и често изкривени вярвания за себе си, тялото, храната и взаимоотношенията. Когнитивно-поведенческата терапия е ефективна при лечение на множество емоционални и поведенчески проблеми.

Първият етап от лечението на булеия се фокусира върху прекъсването на порочния кръг от преяждане и последващо прочистване, и възстановяване на нормалните хранителни навици. Хората, които са в къща Феникс се учат да мониторират поведението си по отношение на храненето, да избягват ситуации, които отключват преяждане, да се справят със стреса по начин, който не включва храна.

Вторият етап от лечението на булимия се фокусира върху идентифициране и промяна на дисфункционалните вярвания за теглото, диетата и фигурата. Изследват се нагласите относно храненето и се преоценя идеята, че самооценката се базира на теглото и външния вид.

Третият етап от лечението на булимия включва емоционалните аспекти, причина за хранителното разстройство. Терапията може да се фокусира върху взаимоотношенията, подлежащите тревожност или депресия, ниска самооценка и чувства на изолация и самота.

Резидентната програма в условията на структурирана и защитена терапевтична среда включва Групова терапия – важна част от терапевтичната програма в Къща Феникс. Всеки ден се състои от няколко терапевтични групи, които осигуряват:

  • Реструкуриране на дезадаптивни мисли и вярвания.
  • Изследване на връзката между хранитлното разстройство и емоциите.
  • Повишаване на самооценката, една от причините за нарушена перцепция за външния вид.
  • Идентифициране на проблемни поведенчески модели и изграждане на умения за решавае на проблеми.
  • Трениране на умения за справяне.
  • Работа със съпротиви и изграждане на мотивация за промяна.
  • Усвояване на конструктивни начини за изразяване на емоции.
  • Разбиране на хранителното разстройство като зависимост.
  • Превенция на рецидив.
  • Концепция „тук и сега“

 

Дора Добрева