„Бог живее в мен, чрез мен“

Дора Добрева

Диана Алексиева

„Бог живее в мен, чрез мен!“ – това е прозрението, до което стига героинята от филма „Яж, моли се и обичай“, която отиде на другия край на света, за да търси смисъла, Бог и себе си. Тази мисъл от доста известно време вълнува ума и душата ми. Закачила се е в съзнанието ми (а може би Някой я е закачил там нарочно ) като картина, покрита с воал, която ми се струва съвършена, но все още не успявам да видя ясно.

Бог живее в мен.“

Битие,1:26 „И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.

27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.

28 И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.

31 И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро…“

По Нашия образ, по Наше подобие“ – като баща, който с много любов и грижа създава децата си; грижи се за тях и им дава най-доброто, на което е способен. А представете си един всемогъщ баща като Бог на какво е способен! И както носим кръвта и белезите на своите родители, така носим и божественото, вградено в нас от Създателя, който ни даде всичко. Даде ни го от любов… от безкрайна Божествена любов! И това беше твърде добро!

Но както в повечето семейства, децата решиха, че знаят повече от родителите си и за един единствен миг разрушиха райския си живот и този на всички след тях, защото послушаха другите и не спазиха това, което им каза Създателя. И загубиха всичко. И оттогава, та до ден днешен, колкото повече се отдалечаваме от него, толкова повече губим и страдаме. Изпълваме се със страх, безпокойство и тревоги. Страхуваме се за децата си, страхуваме се за работата си, страхуваме се за здравето, за близките си и за всичко останало, за което можете да се сетите (и да се страхувате). Губим посоката и пътя, губим себе си, губим връзката с Този, който ни е пратил тук.

И заживяваме по човешки трудно, като забравяме, че Бог живее в нас и чрез нас, и без вяра, със сетни сили се опитваме да постигаме това и онова (а то невинаги се получава и започваме да обвиняваме държавата, съседа, глобалното затопляне и погрешната подредба на звездите), като забравяме нещо основно – че „блажени са вярващите“, които имат най-ценното от всички блага – спокойствието, че някой се грижи за тях, по най-добрия начин, във всеки един момент. Те никога не забравят, че носят в себе си Божествената частица; силата, която е създала всичко и която не прави разлика между малко и голямо, възможно и невъзможно; силата за която няма никакви ограничения. Всъщност ограниченията си ги поставяме сами: „Не мога да направя това, не мога да направя онова; аз не съм толкова способен; нямам късмет в живота; никой не ме обича“ и т.н. и т.н. И се завъртаме в един безкраен цикъл на трудности, самосъжаление и безнадеждност, в чиято основа стои липсата на вяра.

А как изобщо се осмеляваме да подлагаме на съмнение и критика Божийте чада и Неговото творение – живота? Огледайте се около себе си: вижте слънцето, дърветата, листата, дъжда, птиците; вдишайте дълбоко въздуха, който е навсякъде около нас – всичко това ни е дадено в изобилие и то напълно безплатно. Вижте колко щастливи и успели хора има около нас – те просто са позволили на Бог да живее чрез тях и да се проявява в живота им!

Матей 6: 25-34

25 Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?

26 Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?

27 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

28 И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат;

29 но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.

30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци?

31 И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?

32 (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.

33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави

34 Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си“…

Но ние избираме да виждаме само черните нюанси на живота, които всъщност са толкова черни, колкото ние им позволяваме да бъдат, вместо да отворим сърцата си, да подадем ръка на ближния и да направим опит да видим, че не всичко е толкова черно. И колкото повече се опитваме, толкова повече ще виждаме и другите цветове на живота и вероятно в следващия миг ще открием, че животът може да бъде прекрасен. В началото, разбира се няма да е лесно, защото по навик ще си мислим колко е трудно и безнадеждно и колко гаден е животът, но малко по малко, ден след ден ще се обръщаме към Бога и в един момент и Той ще се обърне към нас и ще ни покаже, че е наблизо и ни чака да Го потърсим. И тогава ще видим неговата частица във всичко хубаво около нас и ще разберем, че Той живее в нас, чрез нас!