Аз съм психотерапевт и получавам пристъпи на паника. Ето какво бих искала повече хора да знаеха
„Като практикуващ психотерапевт, бях помогнала на много хора да се справят с пристъпите на паника, но никога не ги бях преживявала. Това беше до преди около три години, когато бях на обяд с приятел и изведнъж почувствах нещо подобно на 400-килограмова мечка, която скача нагоре и надолу върху гърдите ми.
Дадох някакви неясни оправдания на моя приятел и отидох в най-близкия спешен център. След като измериха кръвното ми налягане, персоналът ме прати в болница, където прекарах следващите 24 часа, закачена за различни машини, като ми бяха направени изследвания за всякакви възможни болести.
В крайна сметка, от болницата ме пуснаха с обяснението, че симптомите, които преживях сабили„пристъп на паника.“ Облекчена и объркана, бях получила съчувствие, но много малко инструкции.
Следващата седмица, посетих една психиатърка, която предположи, че може да съм в конфликт относно публикуването накнигата ми, „Любовни Цикли“, и ме изпрати с медикаменти. Така или иначе, обяснението й не ме задоволи, така че аз опитах нещо по-различно. Отидох при Рейкимайстор, който поработи, за да възстанови енергийния баланс на моите чакри.
Нищо непомогна. Атаките продължиха да идват. Прочетох всичко възможно за тях и си направих кръвни изследвания при моя личен лекар, който потърси тумори скрити проблеми. Всичко беше нормално.
Ходих на курсове по медитация, започнах да се разхождам всеки ден, подложих се на хипноза. Започнах да се храня безглутеново и без млечни продукти, търсих скрити конфликти, травми от детството, и нерешени проблеми в живота ми.
Накрая, посетих своя терапевт, който предположи, че причината може да не е нищо по-различно отнякаква „засечка“ на адреналин. Ние може никога да не научим нещо повече за паническите атаки, каза той, но имаше няколко проверки, които бих могъл да направя, за да се направи разликата; трябваше да ги преживея отново. Този път обяснението ми звучеше истинско.
Според Американската асоциация по тревожност и депресия, генерализираното тревожно разстройство засягаблизо 7 милиона души годишно(при жените вероятността да бъдат засегнати е два пъти по-голяма), и 6 милиона души имат пристъпи на паникавсяка година. С други думи, дори да сте чувствали, че пристъпите на паникаса най-лошото нещо, което някогави се е случило, това ечесто срещано явление.
Ние знаем много малко за пристъпите на паника, и много от теориите за тях са само митове. Нека да разгледаме някои от най-често срещаните митове и техните опровергаващи истини.
Мит: Паническата атака е свързана с нещо: просто трябва дасе намери причината.
Истина: Пристъпите на паника са биологичен отговор, който може или не може да има психологически компоненти.
Повечето експерти смятат, че пристъпите на паника са предизвикани от комбинация от генетика, биология, околна среда, както и психологически фактори. Причината за отделните пристъпи на паника на един човек, обаче, може никога да бъдат изяснени.
Мит: Пристъпите на паника са знак, че полудяваш.
Истина: Невъзможността да се предскаже кога ще получите пристъп на паникаможе дави накара да се почувствате като луд, но не сте.
Средно паническата атака обикновено трае по-малко от 10 минути, но отлаганията може да продължат по-дълго. На първо място е действителната атака със затрудненото дишане, ударите насърцето, тревожно високо кръвно налягане, както и изтръпванена ръцете и краката, всички от които могат да ви накарат дасе чувствате сякаш ще умре.
Вие нито умирате, нито полудявате: тялото ви преживява химическа атака, която можете да се научите да управлявате. Биология нетрябва да спечели.
Мит: Пристъпите на паника предизвикат изключителна вреда на тялото.
Много от симптомите, свързани с пристъпите на паника наистина са плашещи: тяло ви трепери и чувствате недостиг на въздух. Някои хора получават хипервентилация и се опасяват от припадък. Ударите на сърцето могат да достигнат до 200 в минута, а може да се чувствате сякаш получавате сърдечен удар.
Истина: Когато тичате на дълго разстояние е нормално сърдечната ви честота да е толкова висока. Тъй като вие очакваме този висок пулс, това не ви плаши. При пристъпите на паника, разбира се, страхът идва от високата сърдечна честота, която се дължи на причина, с която не сте свикнали.
Мит: Дълбокото дишане винаги може да спре пристъпа на паника.
Истина: Задържането на дъха предизвиква хипервентилация и увеличаване на въглеродния диоксид, който допринася за замайване и изтръпване, което след това повишава нивото на паника.
Единственото нещо, което трябва да направим, което може да помогне веднага, е да се диша по-бавно от обикновено. (Научете повече за упражненията за коремно дишане, но имайте предвид, че те не винаги могат да бъдат достатъчни сами по себе си.)
Мит: Нищо няма да помогне.
Истина: Има много инструменти в арсенала за справяне с бъдещи пристъпи на паника. Ето някои от тях:
-
Ако пиете кафе, преминете към безкофеиново и след като тялото ви привикне, опитайте да минете на зелен чай.
Дори и с безкофеиново кафе, ще имате по-малко стрес върху нервната ви система.
2. Сън.
Връзката между съня и благосъстоянието е повече и по-твърдо установена с всеки изминал ден. За да подобрите качеството на съня си, не проверявайте компютъра или iPhone-а си, точно преди да си легнете. И ако се събуди през нощта, използвайте йога дишане (дълбоки коремни вдишвания), за да се успокоите отново.
3. Упражнения
Упражненията са естествено лекарство срещу тревожността. Когато аз почувствам пеперуди в корема си, започвам да се разхождам. В деветдесет процента от времето, паниката изчезва. Упражненията спират паниката от пълното й ескалиране.
4. Вземете предпазни мерки.Нося списък на всички инструменти в моя инструментариум, в случай, че загубя способност да се съсредоточа, когато атаката удари. Също нося и ниска доза лекарства срещу тревожност само за крайни случи. Три години след първия си пристъп на паника, аз се научих да ги овладявам бързо и не съм изпитвала нужда да използвам лекарства.
Едно хубаво нещо, което се появи от моя опит с пристъпите на паника е по-добрата ми способност да помагам на други хора да управляват своите атаки и да се опазвам от многото митове, свързани с тях.
Избра и преведе Диана Алексиева-Герджикова
Източник:
