“Аз” за другите – “другите” за мен

Дора Добрева

Социалната интегрираност 

Когато приемем собствената си личност и осъзнаем значимостта и ценността си, когато приемем обкръжението и обстоятелствата на живота такива каквито са, тогава когато се отърсим от усещането за вина и поемаме отговорност за себе си, когато сме концентрирани и полагаме усилия за личностен напредък, развили себеуважение и значимост в собствените очи, всъщност ние правим и даваме много  “за” и “на”  другите, даваме чудесен пример.

Най-доброто, което сме в състояние да направим за другите, е да се превърнем в привлекателен ролеви модел, пример за себеуважение и социална интегрираност. В днешния ден сякаш няма достатъчно стабилни образци.

До голям степен практикуването на себеуважение предполага действие не думи, а поведението може да се усвои само чрез демонстрация. Парадоксът е в това, че колкото повече го правим за себе си, толкова повече се открояваме като модел за другите. Ако можем да приемем себе си и да спрем да се стремим към съвършенство, значи бихме могли да приемем и другите с тяхното несъвършенство. Удовлетворявайки собствените си потребности, всъщност позволяваме на другите да се погрижат за своите!

Ние  хората сме био-психо-социални същества и в качеството си на такива се влияем от  своето обкръжение, откликваме на насърчението и подкрепата, но и отрицателното и обезкуражителните въздействия също не ни оставят равнодушни. Нуждаем се от много повече позитивност, за да противодействаме на негативното.

Като си разрешаваме да сме, позволяваме на останалите да бъдат. Социалната интегрираност не налага промяна на другите. Социалната интегрираност, като разширяване на себеуважението по посока на обкръжаващата среда, благоприятства растежа и развитието. Нуждаем се от другите, за да ги учим и да се учим от тях, за да си взаимодействаме, за да споделяме преоткриването на самите себе си, за да се радваме заедно на това преоткриване. Нуждаем се от другите, защото всички ние сме обвързани, обeдинени, част от едно цяло. Нуждаем се от другите, за да откликнем на предизвикателството, да преодолеем изолираността си в този свят. Нуждаем се от откриване на нашата принадлежностт и от споделяне на сходствата ни. Нуждаем се от другите така, както и те от нас, не за да се грижим за тях, не за да вършим нещата вместо тях, а заедно с тях. Може да обобщим така: най-доброто което бихме могли да направим за околните, се покрива с най-доброто, което е можем да направим за себе си. 

Житейският път се оформя от качеството на взаимоотношенията. Щастливите, трайни взаимоотношения са най-важният фактор за дълголетие.

Даниела Червенакова /психолог/