Тревожност


Тревожността е изключително сериозен проблем, защото засяга много жени и все повече мъже. Голям процент от населението страда от панически атаки, фобии. Много малка част от тези страдащи имат достъп до адекватна помощ по различни причини.

Проблемите свързани с повишена тревожност са в резултат на натрупани с времето много малки травми или негативни преживявания и емоции. За това главна заслуга има стресът. За повишаване на страдащите от паника, тревожност или фобии са отговорни много фактори, като ускорения ритъм на живот, промяната в ценностите, несъвместимост между очаквания и реалност. Усещането за неспокойно и несигурно бъдеще от заплахата от тероризъм, войни и различни социални, икономически и политически причини.

Какво е нужно на един човек за да се справи с повишената тревожност, паниката или фобиите?

  1. Конкретни умения.
  2. План как стъпка по стъпка да се овладеят тези умения.

Трудно е да се даде точно определение на тревожност. Тревожността не е страх от нещо определено, а страх от нещо неясно, за което няма доказателства, че реално се случва. Тревожността реално влияе и предизвиква психологични, поведенчески и физиологични промени и това е важно за промяната, свързана с преодоляване на тревожността. Тази промяна е свързана с усвояване на релаксиращи техники, както и техники за овладяване на паниките, за идентифициране и овладяване на негативния вътрешен монолог, промени в живота на тревожния човек и когато се налага медикаментозно лечение. Когнитивната терапия дава най-бърз и траен ефект при повечето пациенти с тревожни разстройства. Когнитивно поведенческата терапия дава възможност да се направи връзка между личността и нейното поведение, а това е важен фактор за справянето с тревожността. Лечението на хора с тревожни разстройства е нужно да засегне седем различни нива на живота.

  1. Физическо. Спортуването е една от най-ефективните техники за намаляване на мускулното напрежение, стреса, а следователно и на тревожността. Дихателните упражнения и техники за различни видове дишане също допринасят за намаляването на напрежението.
  2. Емоционално. Подтискането на емоциите често е сред причините за поддържане на тревожните състояния. Разпознаването и здравото изравяне на емоциите е важна част от преодоляването на тревожните разстройства.
  3. Поведенческо. Има много поведения, които поддържат или допринасят за по-честото преживяване на повишена тревожност или на паники. Промяната на поведението сред задължителните фактори за положителна промяна.
  4. Умствено. Вътрешният монолог, най-често негативен при хората с тревожности е поддържащ фактор. Когнитивните изкривявания или начинът по който човек възприема светът около себе си е контролиран от начина по който сме се научили да мислим. Честото използване „ами ,ако“, „аз трябва“, „аз съм длъжен“ и редица други мисли пречат на промяната и човек е нужно да се научи да се избягва подобни мисли. Да научи стратегии за противодействие на погрешните убеждения, които допринасят за тревожността.
  5. Между личностно. Социалната изолация или ограничения кръг от хора с които общува тревожния човек често е и причина и следствие за тревожност. Умението да общуваме и да изграждаме здрави отношения с другите е задължителна стъпка при преодоляването на тревожните разтройства.
  6. Цялостната същност. Най-важната причина за тревожните разстройства е ниската самооценка. Необходимо е човекът страдащ от тревожност да положи усилия за само опознаване и повишаване на самооценката си. Това е труден и екстремен процес, добре е да имате добър водач
  7. Екзистенциално духовно. Всеки човек е добре да има цел и посока на своя живот. Да е удовлетворен от професионалното си развитие, от посоката на личния си живот. Духовното израстване и развитието на личността са част от задължителните промени за хората, решени да се справят с тревожността.

Всяка личност има различен потенциал за промяна. Всеки сам решава дали сам да се справи с предизвикателството на тревожните разстройства или да потърси професионална помощ. Близките на хората с тревожни разтройства също имат нужда от промяна на поведението и отношението към симптомите на близките си. 

Дора Добрева