ТИПОВЕ НАСИЛНИЦИ

Евелина Чанева

НАРЦИСТИЧНИЯТ ПЕРВЕРЗНИК

Всеки човек в криза, може да бъде принуден да използва агресивни механизми, за да се защити. Изхождайки от тук, не бива да слагаме всички агресивно мъже по общ знаменател, а да споменем, че някои проявяват поведенчески актове на насилие, а други го правят ежедневно. Разликата между този, който проявява насилие като отговор на стрес, несправяне с външни ситуации и психопатите, които удрят веднага, дори и при най-малкия знак, че се чувстват онеправдани и недоволни, е в само в степента и повторяемостта на самите агресивни действия.

Всяка проява на насилие, трябва да се взема под внимание и да бъде анализирана, защото тя никога не е безобидна. Независимо от силата и честота на проявата – всяко поведение, ориентирано към друго лице, което води до нарушаване на психичната му стабилност и целящо да го доведе до положението на жертва, може да се нарече перверзно.

Под „перверзно”, в буквалния смисъл на думата, може да се разбира „преобръщане на доброто, в зло”. Днес думата перверзност съдържа морална оценка и сочи характера и поведението на субекти, отличаващи се с особена жестокост и коварство в отношенията си с другия.

На всички ни се е случвало да изманипулираме някого с цел лична изгода, както и да изпитваме чувството на омраза. Това, което ни отличава от перверзния агресор е, че всички тези краткотрайни реакции са последвани от огризания, или съжаление. Тук е мястото да споменем нарцистично-перверзния индивид, който под влияние на грандиозното си его, се опитва да създаде връзка с друг човешки индивид, като напада самолюбието, самочувствието, самоуважението и вярата му в себе си. Едновременно с това се опитва да докаже, че другият е пожелал сам да бъде в тази позиция на зависимост.

Основни характеристики на нарцистично-первезните личности са чувството за величие, краен егоцентризъм, липса на съпричастност, изявен стремеж към получаване на възхищение и одобрение от околните. Последното е видимо в социално желателното им поведение в обществото, което по никакъв начин не може да събуди подозрения в страничния наблюдател за истинската му същност. Нарцистичните личности не търпят критика, но за сметка на това, критикуват другите неуморно. Прехвърлят отговорността за всеки свой неуспех на останалите. Ако нормалният нарцисизъм е в основата на собствената ни идентичност и поддържа идеалите и амбициите ни, то патологичният нарцисизъм е източник на насилие.

Нарцистичните личност са пленници на една толкова идеална представа за себе си, че ти ги парализира и деформира. Те са вечно недоволни, незадоволени, винаги вътрешно нещастни. Реагират с агресия, импулсивно, не търпят любов, а възхищение и внимание. Възползват се от партньорите си, докато ги ценят. Когато една такава личност използва агресия, тя използва методи, от които самата тя най-много се страхува. Всеки провал се преживява твърде лично. Основната им цел е да контролират партньора, да го превърнат в огледало, отразяващо собственият им красив образ.

Нарцистичният в смисъла вложен в древногръцката митология, в легендата за Нарцис, е човек, който вярва, че ще намери себе си, като се гледа в огледалото. През целия си живот той търси отражението си в чуждия поглед. Другият във връзката съществува не като индивид, а като огледало.

Нарцистичният перверзен индивид е мегаломан, който смята, че е компетентен по всички въпроси и че той единствен знае кое е добро и кое зло. Често се държи наставнически и поучително, воден от чувството си за превъзходство. Не се интересува от емоциите и чувствата на партньора и често взема решения вместо него, под предлог, че това е най-доброто за самия човек. Разочарованията пораждат у агресора гняв и озлобление, както и желание за отмъщение. Основното оръжие на тези хора са вербалните нападки.

В началото на връзката си с другия, нарцистичният човек демонстрира поведение на загриженост за партньора, като постепенно налага своето присъствие във всички сфери на живота му, не му оставя нито едно свободно местенце, където да се почувства самия себе си. Приятелските контакти на жертвата са прекратени с основа цел изолация и липса на възможност за осъзнаване от страна на партньора, че вече е в ролята на жертва. Забележки по всякакъв повод са съпътстващи било то за поведението, външния вид, уменията за справяне. Перверзният търси у другия семето на самоунищожението, което лесно покълва в дестабилизираното общуване.

Кристина Колева