Страхът от свързване


Поради плашещите и болезнени преживявания в миналото чувстваме, че емоционалното и интимно свързване с другите е опасно. Преживяванията ни в живота са оставили в нас чувството, че светът не е безопасно място. Страхуваме се, че ще бъдем наранени, затова се отдръпваме от свързването с другите.

Свързването с другите хора се е оказало опасно за нас по много начини в миналото ни. Всички сме били наранявани по един или друг начин от хората, които обичаме докато сме пораствали. В ранното си детство не сме имали капацитета да мислим обективно или да разсъждаваме за действителната реалност на прекъснатата връзка със значимите за нас хора. Нито сме имали възможността да се справим ефективно с потенциалната заплаха, която “разкъсва” връзката, важна за нашето благополучие. В сърцевината на нашето съществуване се е появил страх от чувство за унищожение в отговор на болезненото отхвърляне на нашите копнежи и опустошително загубени връзки. Така се е родил страхът ни от свързването с другите.

Да влезем в дълбока връзка за нас означава да рискуваме себе си, нашето благополучие, дори живота си. Или поне така изглежда. По-добре да не правим нищо. По-добре да избягваме подобни рискове, като прекъснем плашещите чувства. По-добре да избягаме, отколкото да пострадаме. По-добре е чрез борба да поддържаме отдалечеността, отколкото да се свързваме с любов.

Когато сме били деца, биологичните ни инстинкти са ни казвали: „Ако отново се нараниш така, може и да не оцелееш!“ Това може би е било вярно тогава. Но сега не е. Може да имаме лоши чувства и да живеем чрез тях. Като възрастни ние вече сме способни да изпитаме и поддържаме болката от отхвърлянето. Но като деца не сме знаели това, можели сме само да се боим от болката от ре-травматизацията. Научили сме се да “замръзваме”, да бягаме или да се борим в нашите взаимоотношения.

 

Откъс от книгата “Overcoming our relationship fears. Breaking the bondage of relationship fears“, Lawrence E. Hedges, Ph. D, Psy. D. 

Преведено от Мариета Рускова