Страхът от изоставяне


След като сме се свързали емоционално с някого, се страхуваме, че или ще бъдем изоставени по отношение на собствените ни потребности, или ще бъдем погълнати от потребностите на другия човек. И в двата случая смятаме, че светът не е сигурно място, че живеем в опасност от емоционално изоставяне. Може да станем прилепчиви и зависими, или обратното – супер независими, или и двете.

Когато като малки деца сме се свързали с нашите грижещи се, а после по-късно сме преживели тези хора като емоционално или психически недостъпни за нас, се е установил болезненият страх от изоставяне. Доминиращите чувства на изоставяне са тъга, изтощение и загуба, въпреки че можем също да изпитаме вина. Ако бяхме достатъчно добри, нямаше да бъдем изоставени.

В лицето на изоставянето имаме склонност да развием заместващи удоволствия, за да успокоим болката, които по-късно са ни известни като различни зависимости. Или, за да избегнем депресивните чувства на загуба, празнота или безнадеждност, можем да се грижим за нуждите на всеки друг, но не и за собствените си (съзависимост). Може да станем прилепчиви, взискателни и обсебващи (свръхзависимост). Или можем да се научим да манипулираме и контролираме хората около нас до известна степен безмилостно. Всички тези стратегии допринасят за гарантирането на това, че няма да усещаме страхът от изоставяне.

По-късно в живота, когато се свързваме с друг човек, може да се страхуваме да бъдем оставени сами или да бъдем погълнати от другите. И в двата случая, свързаният рефлекс на страха се отнася до нашето чувство за емоционално изоставане – дълбоко вкоренено убеждение, че връзките не са надеждни или безопасни.

За съжаление, обикновено търсим този тип хора, които ще бъдат най-лошите за нас в дългосрочни отношения. Ние многократно възпроизвеждаме детските емоционални връзки, защото те са ни познати. Също така повтаряме обезпокоителните взаимоотношения, защото се опитваме да овладеем най-ранните ни травми и страхове от отношенията! Колко често сме си казвали „никога повече“… но след това… отново и отново, по някакъв начин повтаряме същия сценарий.

Важен вариант на рефлексите на страха от отхвърляне е обръщането на ролите по начина, по който за първи път сме преживяли изоставянето. Тоест, страховите ни рефлекси за изоставяне се появяват по начини, по които безмилостно изоставяме другите, които са привързани към нас.

Рефлексите за обръщане на ролите, основани на страха от изоставяне, са много по-често срещани, отколкото би могло да се мисли – защо? По време на израстването и изграждането на вътрешни работни модели на очаквани сценарии за взаимоотношенията, малкото дете не само изпитва страха от собственото си изоставяне в ръцете на грижещия се, но и учи ролята на грижещите се в сценария на изоставянето. Това означава, че в опит да овладее изоставения сценарий, създаден от родителя или полагащия грижи, малкото дете се учи да предскаже как работи рефлекса на страха от изоставяне на родителя или лицето, което се грижи за него. По този начин ние не само носим в себе си свои собствени страхови рефлекси, изградени в отговор на опита за изоставяне, които сме преживели, но също така носим рефлекси за изоставяне, научени чрез имитиране на нашите родители и грижещи се. 

Сценариите за изоставяне на ролите са рядко осъзнати. По-скоро те се проявяват в нашите характерни начини за взаимодействие във взаимоотношенията.

 

Откъс от книгата “Overcoming our relationship fears. Breaking the bondage of relationship fears“, Lawrence E. Hedges, Ph. D, Psy. D. 

Преведено от Мариета Рускова