Пристрастяването към нета и технологиите е новата дрога (вестник „Стандарт“)

Евелина Чанева

Хората с такава зависимост са болни и имат нужда от помощ, казва Дора Добрева.

  1. Може ли да наречем 21 век „векът на зависимостите от технологии“?

Думата зависимост трябва да се употребява внимателно. Зависимостта или пристрастяването е процес на създаване на психическа и/или физическа зависимост към определено вещество или действие.

Удоволствието и насладата, които са изпитани първоначално, при по нататъшна продължителна употреба на веществото или дейността, води до необходимост от употребата им, за да се възвърне „нормалното“ състояние на човека. То се свързва с промените в мозъчната биохимия и структурните промени на мозъка, които настъпват след употребата на „пристрастителя“. Важно е да се отбележи, че пристрастяването оказва негативно влияние върху всички сфери от живота на човека. Социалната изолация и влошаването на отношенията с близките са само част от негативните последствия от пристрастяването.

Зависимостта и пристрастяването към технологиите е съвременен проблем и засяга най-вече младите хора. От друга страна е много трудно да си представим живота си днес без техника, без интернет, социални мрежи, компютри. Да се сложи категорична граница до къде е разумната употребата им, кога е прекаляване или злоупотреба и кога се превръщаме в пристрастени към технологиите е много трудно. Сигурно е, че когато човек е пристрастен той губи връзката си с реалността, нещо което се наблюдава при хазартна зависимост и при употреба на психоактивни вещества. Нужно е обаче, да направим разлика между нуждата от употреба на технологиите, за да си свършим определена работа и използването им за да се успокоим, за да се чувстваме сигурни. Трудно е за разбиране и че пристрастеността към тях е болест, което води до промяна на мозъчната биохимия и структурните промени на мозъка. Пристрастените хора са болни и имат нужда от помощ.

  1. Кои са новите зависимости, ако приемем, че алкохолизма, наркотиците и цигарите са „стари“ зависимости?

Новото време с модерните технологии и по-различния начин на живот предлага нови възможности да бъдем не свободни. Зависимостта може да се разглежда като пряк път към емоция или усещане за нещо, което ни е много важно, а не можем да си го доставим по друг начин, или ни струва прекалено много усилия и ние избираме прекия път. Това може да се окажат различни само разрушителни действия като:

Пазаруване в определени магазини в или сайтове, корекция на тялото и татуировки, интернет и компютър, към виртуалните комуникации, новините по телевизията, сериали и въобще от телевизия. Работохолизъм, тенорексия – вечно недоволство от тена си, от порнография, виртуален секс и много други диструктивни поведения.

  1. Защо пристрастяването към живота в интернет е опасен и къде е мярката на използване на виртуалната реалност за да бъде улеснен реалния живот на хората?

Пристрастяването е опасно. То се отразява негативно на всички сфери от живота на човек. Различното е че при пристрастяване към интернет е това изглежда безобидно. Детето или младия човек си е в къщи, не прави нищо нередно или опасно. Често родителите не обръщат внимание какво всъщност прави в мрежата детето им, с кого и колко време.

Всичко е въпрос на лична преценка, ако интернет се използва, за да се подобри реалния ни живот, то може да се счита, че това „добра употреба“, например – използваме месинджър, за да си уточним среща с приятели. Но ако избягваме среща на живо с приятелите си, за да си чатим с виртуален приятел, ако избягваме среша с приятелката си и предпочитаме да правим виртуален „секс“ , ако не отидем на работа , за да играем онлайн то това вече не е добра употреба. Ако времето в интернет е много повече от времето в което общуваме с реални хора, по-вероятно е да имаме вече проблем с прекаляването с интернет.

  1. На колко години трябва да разрешаваме на децата да имат „виртуален живот“ – да имат Фейсбук, Инстаграм?

Това всеки родител сам решава. По-важно е да има контрол над това, какво се случва в този виртуален живот. Скоро разговарях с майка преминала през ада – детето й да бъде зависимо от хероин. Сега години след като са се справили с този проблем я попитах какво е нужно да знае един родител, за да предпази детето си. Тя ми каза – Доверието, което подаряваме на децата си може да ги убие. Формирането на самостоятелен и пълноценен човек, не означава да натоварваме децата си с безусловно доверие. Нужно е всичко да се проверява и тя ми разказа как нейното дете е започнало с хероин на пейките пред блока и тя нищо не е заподозряла, та нали като погледне през терасата и тя е там долу. Същото е и с виртуалния живот на децата ни, ние трябва да сме там и да знаем какво прави детето ни.

  1. Компютърните игри опасни ли са?

Всяко нещо, с което се прекалява може да е опасно. От една страна компютърните игри могат да подпомагат развитието на различни умения необходими на съвременното дете. От друга страна те не бива и не могат да заместят общуването с другите деца на площадката или стадиона. Прекаляването с компютърните игри се отразява негативно на уменията за общуване както с връстниците , така и с възрастните. Случва се децата да изгубят връзка реалността. Най-малкият пристрастен към компютърни с който съм се срещала беше на 13 години. Едно много умно момче от северна България. То беше започнало да играе по 18 часа на ден. Беше създало цяла стратегия как да си осигури време и пари за да игра повече. Всяка сутрин отива с баща си до училище влиза и излиза след малко, отива в зала, за която е откраднал пари от чантата на майка си. Знае разписанието на родителите си, кога и кой от къде се прибира, за да подържа възможността да играе повече. Месеци минават преди родителите изобщо да заподозрат какво се случва. Детето беше крайно изтощено, озлобено, то беше развило поведение подобно на поведението при употреба на психоактивни вещества.

  1. „Кибер зависимостта“ има ли нужда от лечение и от кой момент сме пристрастени?

Зависимостта е серозен проблем, който засяга всички области от живота на човек, а високото напрежение, в което живее зависимият и високите нива на стрес – дистрес са напълно възможни да предизвикат физиологични проблеми и заболявания. Може да се каже, че когато близките намират поведението на пристрастения за проблем, те започват да търсят начини да помагат и това често не дава резултат, защото зависимия не е готов. Качествена промяна може да се сучи, когато за самия зависим поведението е проблем и той започне сам да търси активно начин за справяне със зависимостта си.

  1. Вярно ли е твърдението, че интернет и социалните мрежи са новата форма на зависимост при младите хора?

Интернет и социалните мрежи са възможност, към която всеки може да се отнася по различен начин. Преди време един баща ми разказа как всяко лято води децата си на палатки за две седмици, без ток и телевизия и интернет. Първите два дни били винаги кошмарни, мрънкащи и недоволни деца. После някак си си припомняли стари и съчинявали нови игри и ставало много забавно. Сами по себе си интернет и социалните мрежи могат много да улесняват достъпа ни до информация. Какво ще направим с нея е друг въпрос.

  1. Какво бихте посъветвали хората, които мислят че са зависими от интернет и социални мрежи, за да преодолеят това състояние?

Първо да разговарят искрено за това с близките си и задно да намерят най-правилния начин за преодоляване на зависимостта. Спорт, хоби, разговори с приятели и близки, различни дейности, които преди са доставяли удоволствие, са част от нещата, които биха подпомогнали освобождаването от тази зависимост.

  1. Защо хората „се харесват“ повече във Фейсбук, от колкото „на живо“?

В социалните мрежи е много лесно да манипулираме идеята за нас самите и да идеализираме този, с когото общуваме. Там имаме време да обмисляме и да планираме. Истината е, че интернет връзките често създават проблеми.

Ако мрежите се използват, за да се запознаваме с хората и да организираме реален контакт е по-възможно да създадем добро запознанство.

Добре е да помним, че няма сигурен начин да знаем кой е от другата страна на екрана и малко предпазливост няма да ни навреди.

 

Психолог Дора Добрева
25.09.2018