Обичам своя замък

Евелина Чанева

Тази вечер си представих, че съм замък. Красив замък. Огромен замък. С кули, с бална зала, с много спални, с веранди и много градини. С алеи и с вековна гора около замъка, през която минава спокойна река.

Това са моя опит, умения, успехи, цялата ми личност съграждана през годините.

Тази вечер си представих, че целия този имот е заграден с висока ограда, в която има само една врата.

Това е моето умение да бъда себе си, да не си изменям на мен самата и да се пазя от нещата, които не искам да правя или да чувствам.

Вратата мога само аз да я отварям. Знам, че хората вървящи по своите ще стигат до моята ограда. Ще надничат. Само аз мога да отворя вратата и да пусна някого в твоя замък.

Научих се, когато пусна в някого в замъка си, добре да преценя до къде да разреша той да влезе. Дали само ще се разходи в гората, дали ще разрешиш да се разходи по алеите или да си почине на пейка. Дали ще ми сервира чай на терасата? Ще го пусна ли да влезе вътре? Ще танцува ли в балната зала, ще му разреша ли да си легне до мен и още по-важно ще му разреша ли да се събуди до мен?

Имаше моменти в моя живот, в които ми изглеждаше безопасно да я заключа и да не пускам никого

Така се оказа много самотно и студено в моя замък.

Понякога оставях вратата отворена и дори веднъж разруших оградата. Тогава всеки може да минава през мен и да отнася каквото си хареса. Тайната за доброто управление на замъка разбира се е в баланса. Полагам усили да не дръж вън хората, които заслужават да бъдат вътре до камината и не допускам случайно преминаващи до камината. Трудно се научих да пренареждам хората, които съм пуснала веднъж в моя замък. Добър стопанин съм. Обичам своя замък и разрешавам да ми се сбъдват мечтите.

Дора Добрева