За зависимостта с любов


Преди три години за първи път минах през зелената метална врата на къща „Феникс“. Тогава още не знаех, че ще се влюбя в това място и ще остана дълго. Всичко, което знаех, е, че ще стоя четири дни и ми е нужен багаж като за хижа. С идването на новата смяна настъпи суматоха и мен ме позабравиха. После ме настаниха във втора стая, сама. Нямах никаква представа какво става и какво да очаквам. Гледах как се случват нещата около мен и се опитвах да се подчиня на реда в къщата. Та аз бях резидент, една от тях: ставах и лягах, когато ми кажат; участвах в дневния режим, в трудовата терапия, в групите.

На следващия ден ме извикаха в офиса. Наложи се помогна да се подредят някакви документи, така и повече не се върнах в ролята на резидент. Още след обед се наложи да работя криза на алкохолно зависим, който имаше трудности с адаптацията. Изпитах отвращение, подсетих се защо още като студент си бях казала, че няма да работя със зависими, та аз ги мразя, те ме отвращават. А той си беше типичният алкохолик, мрънкащ, с огромен червен нос, приведени рамене, мазно яке, прашни, макар и скъпи кожени обувки. Искаше още хапчета, обясняваше, че ще се справи, че ще спре да пие и това е окончателно. Побързах да забравя за този човек, та той беше алкохолик. След по-малко от месец отново се качих и чудо. Посрещна ме същият онзи алкохолик, с изчистен поглед и блеснали очи, с уверена походка, вече без лекарства, позабравил да мрънка, без червен нос. Посрещна ме един много чаровен, привлекателен и, както после се оказа, забавен мъж. И тогава осъзнах, че чудото тук се случва.

Няколко смени по-късно съпругата му дойде на свиждане. Посрещайки я на двора, я предупредих, че той сега е много различен. След няколко часа, когато я изпращах, тя с просълзени очи ми каза, че е очаквала промяна, но не се е надявала да чак толкова хубаво. 
Ако не си живял твърде близо до някой, който пие твърде много, няма как да знаеш какво означава това. Това е всичко – надежда, живот, вяра, че може всичко пак да е почти нормално. 
Така започна всичко. Когато се срещнеш с терапевтичния метод на къща „Феникс“, нищо вече не е същото. Няма значение как се докосваш, може да си зависим и да се лекуваш, може да си близък на някой, който се лекува там, може да си стажант да се обучаваш или просто да работиш там. Преминеш ли през зелената врата на къщата, вече не си същият. Това е академия за живот, така я наричат зависимите, които се връщат понякога за превенция или просто от носталгия по многото изстрадани месеци промяна. Не искам да кажа, че е лесно, о, напротив. Пътуването, което там се случва, е пътуване към себе си и това е най-екстремното нещо, което може да сполети един човек. Не казвам, че всички са доволни, напротив. Има толкова много болка, гняв и трудности, че няма как да са доволни всички. Не казвам, че това е работа за всеки, о не! Там оцеляват малцина, за да бъдат полезни, да дават любов, дори когато нямат за себе си. Всеки от терапевтите, който е останал повече от месец, заслужава поклон от мен, от зависимите, от близките, от познатите и от непознатите.
Това е място, където ако страдате от недостатъчно любов, чиито симптоми са всякакви зависимости или разстройства или ако имате твърде много любов, то къща „Феникс“ е подходящо място за вас. Там можете да дадете всичко, което имате и да си тръгнете по-обогатен. Ако нямате достатъчно, може да получите всичко, което можете да си вземете от чудото.ЧУДО, честност, уважение, доверие, отговорност! Към мен самия и към другите. Не мислете, че ЧУДО е лесна работа. Това е начин на живот, което има своята цена и тя никак не е малка. Но си струва, защото е път към спокоен, удовлетворен и щастлив живот.

Моята най-ясна промяна от преминаването на зелената врата е, че сега работя със зависими, разбирам ги, подкрепям ги и ги обичам. Зависимите, хората с личностови разстройства, техните близки и приятели. Разбрах, че нямам нужда от повод, за да бъда добра и че мога да приемам хора, които нямат нужда от повод, за да бъдат лоши. Още по-категорично вярвам, че няма лоши хора, но има хора, които носят много болка, че има хора, на които са се случвали неща, които не бива да се случват.

Разбрах, че мога, че искам и че правя нещата, които са ми важни на мен и на другите около мен.

Дора Добрева