Животът

Евелина Чанева

Във време на криза, един мъж се притесняваше как ще плати сметките. Вечер се прибираше, понасяше недоволството на жена си, разочарованието на децата си, бедната вечеря, студената прегръдка на дивана в хола…ден, след ден. Не смееше да говори, защото все му натякваха, колко добре се справял комшията, колко некадърен е той, пък видиш ли хората…беше му обръгнало. Не му беше приятно, че жена му го изгони да спи в хола, че нямаше парички за бонбонки, или някое друго лакомство, което търсеха очичките на дечицата му вечер, искаше му се да не е така. Правеше всичко по силите си-работеше извънредно, носеше си кърпените дрехи, прокъсаните обувки…все не беше достатъчно.
Един ден, на работата му дойде сестра му и му каза, че е видяла жена му да излиза от офиса на известен адвокат по бракоразводни дела. Това не беше изненада-от много време търпеше заплахите на своята съпруга, без да и се сърди. Той разбираше, нейната правота и не повишаваше тон.
Но сега...
Предишният ден беше уговорил увеличение на заплатата си, а сега...
Върна се в кланицата и се подготви за следващото животно, което се оказа бик. Още докато влизаше, забеляза как жертвата побесня, разби оградата и се втурна към най-близкия му колега. Извика му и човекът съумя да избегне смъртоносния удар. Бикът размята някакви касетки превръщайки ги в трески, забеляза суматохата и се засили към следващата си жертва. Човекът полетя във въздуха, надавайки предсмъртен вик…
Това беше последната капка, която преля чашата на търпението му! Той грабна близкия чук и се насочи право към бика, който раздробяваше някакви сандъци. Като древен герой се затича и с един скок се озова върху гърба на животното, не обърна внимание на виковете:„Бягай, бягай!“.
Звярът спря за миг, учудвайки се на дързостта на човека, възседнал го откъм гърба, но беше късно. С един майсторски удар-оттрениран милиони пъти през годините, беше убит на място и се срути на земята.
Радостта и облекчението бяха огромни, дори раненият се радваше, докато му спираха кръвта, а шефът му обеща три заплати премия…
Яростта в сърцето му се замени с облекчение, огледа всички около него и забеляза на вратата жена си и децата си. Помисли си, че е дошла да му връчи документите за развод и помръкна. Тогава, обаче, забеляза радостните очи на децата си, чу ги да викат:“Татко, татко, това е татко, татко е герой!„. Очите му се просълзиха и през влагата забеляза, как любимата му разкъса на малки парченца белите листа със смъртоносните за семейството му думи.
Щастието беше пълно!
Беше много хубаво, наистина, само да беше истина, майка му стара!!!

Георги Караджов

/психолог/