Едно не прочетено писмо


Не ми харесва да живея с човек, който не харесва живота си. Не ми харесва да споделям живота си с човек, който се е нагърбил с всички други, но не и със себе си. Не ми харесва да живея с човек, който иска от мен само да не му преча!

Не ми допада да се страхувам да споделя себе си, защото после ще бъда употребена срещу самата себе си.

Не ми допада да правя секс, защото мъжът ми е получил сутришна ерекция или защото са го заболели топките от въздържание.

Не ми харесва да отговарям за чуждите решения или за липсата на такива.

Не ми харесва да разговаряме за всичко, а за важните неща да се досещам.

Единственото, което ми пречи да кажа, че харесвам живота си, е напрежението между нас. Доволна съм от себе си, но често не разбирам теб и не ми харесва как изглежда нашето Ние.

Мога да си тръгна от живота ти още сега. Тръгна ли си, няма да има връщане на зад. Истината?! Моята истина е, че аз искам да споделям живота си точно с теб, но не на всяка цена. Често си казвал, че вратата на твоя дом е отворена в двете посоки за мен. Това, вече не е достатъчно. Аз искам да продължа да споделям живота си с теб само, ако ти го искаш!

Ти не заслужаваш да живееш с човек,  който толкова много ти „разлива бензинът“, че можеш да се взривиш от всяка искра.  Не заслужаваш да живееш с човек,  който не понасяш!

Днес е моят ден! Това ми дава правото да си кажа всичко, по моя си начин! Сега ще ти кажа какво мисля за разлетия бензин. Ти си уморен, недоволен,  възприемаш себе си като неуспял, но ти си на 52 години, аз съм част от живота ти през последните 8 и не разбирам каква точно е моята роля за твоето усещане за провален живот!

Друго, което разбрах за теб е, че ти не понасяш напрежението.  Всяка промяна в представата ти за света, те изкарва извън релси. Всеки път, когато се  налага да вземеш решение, изпадаш в криза. Ако успееш да ме накараш да взема решение вместо теб се случват две неща:  Ако решението се окаже добро ти си траеш и аз  трябва да се досетя, че ти си доволен;  Ако решението не е толкова добро – аз ставам виновна за всички беди по света. Няма проблем, приела съм тази твоя особеност и тя отдаван не ме дразни дори.

Имаш една уникална способност: да обвиняваш мен за нещата, които ти си направил или не си направил. Нямам представа дали го правиш нарочно или несъзнаващо, но ти се получава. Аз съм виновна! Дори не е важно точно за какво!

Друго, което съм разбрала e, че ме обичаш. Нищо, че упорито повтаряш, че ти никого не обичаш! Това са само думи, които често опровергаваш с действия.

Знам, че одобряваш нещата, които правя!

Знам, че ме подкрепяш.

Знам, разбирам, приемам, но не на всяка цена.

Знам, че се страхуваш:

  • Да не те нараня.
  • Да не ме изгубиш.
  • Да не те предам.

Аз все още искам да бъда до теб и да се споделяме, но не на всяка цена!

marchone

2012 г, през август