Дора Добрева: „Нередно е хазартните игри да са достъпни за малолетни“ – в. Лечител, брой 33

Евелина Чанева

Хазартът сам по себе си е просто една игра. Може да се забавляваш, да прекараш малко време по интересен начин.

Преди време попитах един  зависим от хазарт човек как е разбрал, че хазартът вече е проблем за него.Той ме погледна право в очите и ми каза:  „Аз забравих да взема детето си от детска градина – после помълча, погледна надолу към земята и добави – два пъти!“

Хазартната зависимост е психично разтройство, за което са характерни чести епизоди на залагане, които доминират толкова много, че вредят на всички области от живота на човека. Зависимите губят работата си, ограничават социалните си контакти, лъжат, крадат, за да могат да осигурят, както средства за игра, така и време, в което да играят. За тези хора е невъзможно да контролират поведението си, що се отнася до залаганията.

В класификатора, който се използва в Европа (Международна класификация на болестите, десета ревизия) хазартната зависимост е болест, която се причислява към разтройствата на навиците и влеченията и се нарича „патологично влечение към хазарт“. Характеризира се с чести, повтарящи се епизоди на хазартна игра. Уточнено е, че тази дейност доминира в живота на човека толкова много, че е в ущърб на социалните, професионалните, материалните и семейните ценности и ангажименти.

Всичко това означава, че такива хора имат нужда от професионална помощ. Те се нуждаят от лечение. Често високият стрес и голямото напрежение, под което са подложени, водят до повишен риск и от други психични разтройства, свързани с употреба на психоактивни вещества, депресивни разтройства, тревожни разтройства и разтройства на личността. Според изследвания около половината от хората, които се лекуват от хазартна зависимост, имат мисли за самоубийство, а приблизително 17% са правили опит за самоубийство.

България далеч не е сред водещите страни по загуби от хазарт. На челни позиции са държави като  Испания, Гърция, Норвегия, Китай(Хонконг). Въпреки че хазартът е забранен, най-големият хазартен център в света- Макау е само на час път по вода, а през първото тримесечие на 2011 г., половин милион жители на Хонконг са посетили Макау.  


Четиридесет и един процента от пълнолетните финландци играят хазарт всяка седмица, според проучване на финландското здравно министерство от 2007 г

Канада,  Ирландия също са в тази група.

В Сингапур  загубите от хазарт са 1 174 долара на човек.

В Австралия може да се залага на всичко и загубите от хазарт на човек са 1 288 долара.

Няма социални групи, които да са защитени от риска на хазартната зависимост. Фактори, които улесняват развитието на патологичен хазарт, са:

- ниска хазартна култура
- ниска финансова култура
- употреба на алкохол или друго психоактивно вещество, създаващо зависимост;
- внезапно придобиване на пари;
- бедност;
- финансова подкрепа при случаи на много големи загуби;
- лични трагедии и разочарования
- подкрепяща и улесняваща играта семейна среда

Да се определи кога една игра преминава към злоупотреба или зависимост , както и да се определи тежестта на зависимостта, е отговорна дейност. В сайта на националния център по наркомании има публикувани въпросници, които помагат да се определи това.

Има поведенчески маркери, които са:

·       Поетият риск постоянно се увеличава и контролът върху поведението се губи. Зависимите претърпяват огромни финансови загуби (придружени с изненада). Частично дори липсва всякaкво осъзнаване за състоянието си.
·        Все повече се увеличава времето, отделяно за мисли за минали игри, за бъдещи игри, в изучаване на системи, обещаващи печалба, в набавяне на пари за игра;
·        Опитите за ограничаване или спиране на играта водят до неспокойствие и раздразнителност;
·        Играта е начин за бягство от житейските проблеми или непоносими емоционални състояния;
·       След загуба на пари играчът бързо се връща към играта, за да си възвърне загубеното;
·       Играчът лъже семейството си, работодателя, приятелите си, за да скрие степента на въвлеченост в играта;
·       Играчът извършва незаконни дейности, измами, кражби, за да финансира играта;
·       Играчът губи значими връзки – брак, образование, работа, кариера, заради хазарта;
·       Играчът се нуждае от друг индивид, който да го подпомага финансово за участие в хазарт.

 Хазартните игри не може да се квалифицират като по-опасни или по-малко опасни. Дали ще се търкат билети, ще се попълват числата на тото, дали ще се играят различни хазартни игри, или ще се залага в казино или на спорни събития, няма значение.Всяка една от тях може да провокира деструктивно поведение и да доведе до злоупотреба и зависимост от хазарт.

За мен е нередно да се рекламират толкова свободно хазартните игри, още по-недопустимо е те да са достъпни за непълнолетните. Неизградените личности се подават по-лесно на негативни влияния, по-лесно е да се събудят нереалистични мечти и подрастващият човек да загуби връзката с реалността,  да се замечтае, чеще стане неприлично богат и успешен, без да полага някакви усили за това. Сама по себе си тази идея е много примамлива за хора, които имат трудности в своята лична реализация.

Хората, които злоупотребяват и са зависими от хазарт, страдат от нарушена система от вярвания, ценности и морал. Те неусетно попадат в центрофуга от когнитивни изкривявания, лъжи, рационализации. Всичко това включва един безконечен цикъл на зависимостта. Те имат постоянни натрапливи мисли за хазарт, това ги тласка към ритуали за игра. Обличат се по определен начин, минават по точно определен маршрут и изпълняват всякакви важни за тях неща. Наблюдава се неумение да се справят с чувствата си. Имат изкривено усещане за тъга, радост, щастие и имат трудности да изпитват и да изразяват чувствата и емоциите си. С играта тези хора заместват това неумение, защото в играта те чувстват цялата палитра от емоции , дори изпитват огромно удоволствие, макар то да е илюзорно и да е много краткотрайно. След загубата, те изпитват изключително силна вина, гняв, изпитват много високи нива на стрес и често имат  усещане за безнадеждност. Не умеят да се справят с толкова много и силни емоции. Това е една от основните причини отново да допуснат в нахлуването на  натрапливи неконтролируеми мисли, че ако този път те направят правилните неща, ще спечелят толкова много, че ще оправят всичко. Така колелото на зависимостта се завърта с нова, още по-голяма сила.  Често хората, които попадат в капана на хазартната зависимост, не умеят или имат усещането, че не контролират живота си. Търсят подкрепящи аргументи за това в средата в която живеят, намират ги и това става част от поддържането на зависимостта.

Лечението на хазартната зависимост никак не е лесно. Затова е важно да се потърси психолог, който има опит в работата със зависими от хазарт.  За хората, които не могат да имат какъвто и да е контрол над играта, е подходяща резидентска програма. В тази програма началото на терапията да се постави на защитено място. Повечето резидентски програми в Българи се отнасят към хазартната зависимост като симптом на една болна личност, опитват се да намерят трудностите на конкретната личност и да й помогнат да ги преодолее. След излизането от терапевтична общност започва истински трудното завръщане към реалния живот на конкретния човек. Той трябва да бъде подпомогнат да се справи с трудностите, да си намери работа и да се задържи на нея, да подобри отношенията със семейството си, да си намери хоби, нови приятели или да разшири социалните си контакти и дейности. Да намери своя възможен начин да преодолее миналото си и да изгради едно ново и пълноценно бъдеще. Това е труден и дълъг процес, успехът на тази промяна зависи до голяма степен от желанието на зависимия да учи нови неща, да се учи да погледне на света, който го заобикаля, по един нов и различен начин, да е силно мотивиран, да работи с подходящ психолог или подкрепящ го приятел. От друга страна една от големите трудност е, че хората, страдащи от хазартна зависимост, често нямат никаква мотивация за такава промяна. Тогава близките на зависимия е добре да потърсят помощ при психолог, за да формират правилно отношение и поведение към зависимия. Да подпомагат създаването на мотивация, а не да я саботират, както често се случва от незнание, безпомощност, гняв и неразбиране на дълбочината на проблема.

Не съм запознатадали в България има специализирани програми за лечение на хазартна зависимост. Лечението е възможно в терапевтичните общности за зависими, които в България са крайно недостатъчни и не се финансират от държавата. Това означава, че и след фазата на активно лечение, близките на хазартно зависимите е нужно да финансират цялото лечение и поддържаща терапия в програмите за психо-социална рехабилитация (рехабилитационни програми). Терапията в консултативни кабинети на психолози също е възможна, но е много труден и бавен процес. Подходяща е когнитивно- поведнческата терапия, мотивационното интервюиране . Могат да бъдат много полезни и ефективни краткосрочни техники за въздействие и всяка терапия, която пасва и мотивира зависимия да тръгне по дългия и нелек път на промяната.

Програмите за психо-социална рехабилитация фигурират в специален регистър на сайта на Националния център по наркомании .

Психолог Дора Добрева