Близките на алкохолно зависим


Сестра

Четиридесет и три годишна жена, сестра на алкохолно зависим споделя, че не изпитва вина и отговорност, но изпитва срам защото брат и често се излага и пред хора, които я познават. Не смята, че  е длъжна да се грижи по какъвто и да е начин за него. Убедена е, че е успяла да предпази семейството си от негативното влияние на брат си. Огромна щета обаче е нанесъл на отношенията и с родителите и. Възприема се като ощетена от към внимание и  обич, от които тя се е нуждаела през годините. Знае, че това е така, защото родителите и да напълно погълнати от грижи за алкохолно зависимия и брат. Всичко това я кара силно да се дистанцира, както от брат си така и от родителите си. Смята, че майка и и баща и може би я обичат, но няма как да и го покажат. Не и харесва, че брат и е алкохолик, но се опитва да не мисли за това, избягва го. Относно неговите деца и ролята и като леля е силно засегната от неговата алкохолна зависимост. През целия си живот се е опитвала

да се предпази от щети свързани с алкохолната зависимост на брат си. Предполага, че разводът му е допринесъл за още по-голямото задълбочаване на проблема с пиенето му, но мисли, че бившата му съпруга е направила най-доброто за него, но то е нямало смисъл. Надява се някои ден брат и все пак да спре да пие. Не вярва, но дори и да се случи, тя смята, че няма да може да промени отношението си към него.

Сестра

Друга четиридесет годишна жена, сестра на алкохолно зависим споделя, че най-лесно се вижда материалната щета нанесена от алкохолно зависимия. Пълната безотговорност на алкохолно зависимия довежда до влошаване на материалното състояние не само на неговото семейство, но и на разширеното. Другите щети са по-сериозни, но трудно видими. Възприема се като лишена от родителско внимание и обич. Брат и е помрачил празниците и се е превърнал в негативен център на семейните събития. Не знае защо е започнал да пие, не иска да разбира. Помага му само, когато той я помоли. Не се нагърбва с решения свързани с неговото лекуване, но ако някой от семейството вземе такова решение, тя помага всеотдайно. Иска той да спре да пие, но не вярва, че ще се случи. Често изпитва гняв както към него, така и към родителите си. Убедена е, че от предразсъдъци, те твърде дълго са пазили „тайната” и това ги е лишило от адекватна и успешна борба с алкохолно зависимия. Не се срамува и не се чества виновна. Разговаря свободно по темата. Приела е отдавна, че брат и е алкохолно зависим и не се измъчва. Поведението и  отношението и към него са като към нормален човек и не му спестява да нарича нещата с истински имена, може би затова пък брат и страни и я избягва.

Родителите

Родителите на алкохолно зависим отказват да говорят, но обвиняват всички за състоянието на детето си. Майката истерично споделя как детето и умира и нито тя нито някой друг прави нещо, което да го спаси. Често насочва гнева си към околните, после съжалява и после всичко отначало. Бащата мълчаливо се отдалечава, потънал в своята болка, вина, безпомощност.

Дора Добрева